Приапулиди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Приапулиди
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:Първичноустни (Protostomia)
(без ранг):Ecdysozoa
тип:Приапулиди (Priapulida)
Научно наименование
Delage & Hérouard, 1897
Приапулиди в Общомедия
[ редактиране ]

Приапулиди (Priapulida, на гръцки πριάπος, priāpos „пенис“ от Приап, древногръцки бог на плодородието и ida – суфикс) са червеообразни морски безгръбначни животни с цилиндрично, несегментирано тяло. Описани са 16 вида систематизирани в 7 рода.[1]

Морфология[редактиране | редактиране на кода]

Тялото е покрито с кутикула. В предната си част имат хобот, в който на редове са разположени брадавиции игли. С помощта на мускули хоботът се прибира в тялото. Под кутикулата се намира епидермис, а под него надлъжна мускулатура.

Храносмилателната система се състои от уста, глътка, тънкостенно черво и анус. Приапулидите дишат с цялото тяло. В задната си част имат по 1 – 2 хрилни придатъка изпълняващи функцията на хриле. Кръвоносна система липсва. Отделителната система е от протонефридиен тип. Имат два протонефридия свързани с половите проводници. Нервната система е изградена от окологлътъчен нервен кръг и коремен нервен ствол. Приапулидите са разделнополови животни с една двойка полови жлези. В развитието си преминават през ларвен стадий.

Произход и систематика[редактиране | редактиране на кода]

По липсата на кръвоносна система и наличието на протонефридии приапулидите приличат на нисши червеи, а по устройството на телесната кухина и развитието през ларвен стадий на сегментираните червеи. Ето защо може да се смята, че те са връзката между нисшите и по висшите сегментирани червеи.

Класове[редактиране | редактиране на кода]

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Приапулидите са морски обитатели живеещи в Атлантическия и Тихия океан. Те са хищни животни намиращи се в морската тиня, които се хранят предимно с многочетинести червеи.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • А. Германов, „Приложна зоология“, Земиздат 1992, ISBN 954-05-0187-3, стр.91 – 92

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Budd, G. E. и др. A critical reappraisal of the fossil record of the bilaterian phyla // Biological Reviews of the Cambridge Philosophical Society 75 (2). May 2000. DOI:10.1111/j.1469-185X.1999.tb00046.x. с. 253 – 95.