Прикованият Прометей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

„Прикованият Прометей“ е трагедия от Есхил. Част е от трилогията за титана Прометей. Останалите 2 произведения са “Прометей Огненосецът” и “Освободеният Прометей”. От тях са запазени само оскъдни откъси, недаващи достатъчни сведения за цялостните текстове.

По съдържание “Прикованият Прометей” може да се отнесе към късните творби на Есхил. Прави впечатление и близостта на тази трагедия с “Евменидите” - и в двете враждуват представители на старите и млади богове, които могат да бъдат разглеждани като “съревнование” между “старата” и “нова” власт. Освен това нападките в ”Прикованият Прометей” на Есхил срещу новите господари на Олимп и тяхната тирания може би визират събитията от 462 г. пр. Хр., когато радикал-демократическата партия надделява над умерената демокрация.

Сюжет[редактиране | edit source]

Прометей - /грц. „прозорлив”/ - титан, син на титана Япет и на океанидата Климена /или на Азия, или на Темида/, брат на Атлант, Миноймитий и Епиметех, баща на Девкалион. В борба между нечестивия род на титаните и боговете поддържал Зевс, но когато Зевс поискал да унищожи хората, се възмутил. Първото му стълкновение с божеството било за жертвоприношенията. След като хората трябвало да колят и принасят животни, възникнал въпросът: каква част от животното да изяждат хората? Прометей трябвало да разреши спора. Той заклал един вол, насякъл го на парчета и го разделил на две купчини. На едното място отделил костите, като ги покрил с малко мазнини и обвил с кожата, а месото, по-ценната част, скрил търбуха и предложил на Зевс да избира. Зевс, разбира се, разбрал измамата, но все пак взел за олимпийците по-маловажната част /оттогава при жертвоприношение хората запазват за себе си най-ценното месо от животното/. Но отмъщението не закъсняло. Зевс наредил на Хефест да извае от влажна глина съблазнителната делва на пандора – и я изпратил при жената на Прометеевия брат Епиметий. Прометей пък откраднал огън от Олимп или от ковачницата на Хефест, или от колелото на слънчевата колесница. Кражбата причинила гнева а Зевс, който кроял други планове за смъртните: според Есхил – да ги унищожи напълно. И поръчал на Хефест да прикове Прометей за скалата в Кавказ, накрая на земята, до безлюдната скитска пустиня. Хефест, макар и против волята си, забил железен кол в гърдите му. Извил ръцете му назад и оковал цялото му тяло във вериги. В тази работа му помагали Зевсовите слуги Краоти и Биа /Власт и Сила/. Човеколюбивия Прометей увиснал на скалата – денем орел му кълвал непрекъсната черния дроб, който всяка нощ отново се възстановявал... Негов освободител бил Херакъл, който минавал край Кавказ, за да търси градините на Хесперидите, откъдето искал да откъсне златната ябълки. Той съжалил прикования титан. Но не само от съжаление го спасил от мъките. Героят се надявал, че от този прозорлив непокорник ще научи къде се намира градината с ябълките. Затова той убил със стрела орела, разбил веригите и го освободил. В полза на Прометей се отказал от безсмъртието си кентавърът Херон.

Митът за Прометей[редактиране | edit source]

Виж Митът за Прометей в Уикикниги

Конфликт[редактиране | edit source]

В "Прикованият Прометей" Есхил остава верен на принципа за контрастното разполагане и обрисовка на героите.Антагонисти в трагедията са Прометей и Зевс, но Прометей се сблъсква не пряко със Зевс, а с боговете от обкръжението му. Този факт също свидетелствува за намерението на поета да помири враждуващите богове, като не допусне стрелите на Прометей да бъдат отправени пряко срещу върховния бог. Есхил не може да изведе Зевс пред публика в сцени, които биха подкопали авторитета му. Да се покаже Зевс пред публика, би означавало срещите му с Прометей да получат известен комичен оцвет. Конфликтът между двата бога, който при отсъствието на единия от тях. звучи въпреки всичко с трагическа възвишеност, при сценичен показ на Зевс неизбежно би се превърнал в битова разпра. (Проф. Ничев, Ал., "Есхил и неговата драма")

Епизодичните колизии в творбата[редактиране | edit source]

Прометей не реагира към представителите на Зевсо-вата власт така, както се отнася към Зевс. С Власт и Сила той не разговаря - те са слепи оръдия, те показват личен почин и воля само там, където трябва да се прояви жестокост. Без съмнение Есхил е оценявал мълчанието му като израз на героично държане. Но той е смятал словесната намеса на Прометей за неуместна и по друга причина: сцената на приковаването посочва пукнатините в крепостта на Прометеевите врагове. Тук зрителят е свидетел на второстепенния, но съществен конфликт между онези, чиято жертва е Прометей. Есхил внушава, че самите те не са единодушни относно страшната разправа, заръчана от Зевс.

Намесата на Прометей тук не би била оправдана и той съвсем логично мълчи. Иначе се отнася Прометей към Океан. Океан е практичният тип, който овреме долавя промените и се ориентира в един себеполезен смисъл. Вчера той е бил съратник на Прометей срещу олимпийците, но днес благоразумно забравя това. Днес той е Зевсов приятел и добър приятел, защото може да се застъпва пред вседържителя дори за Прометей. Прометей се отнася към него с неизменна презрителна ирония. Той му припомня опасностите, които крие подобно застъпничество, угасява добротворческия му плам и сцената получава ефектен завършек: Океан забравя всички лицемерни уверения, които е давал само преди миг, възсяда четириногата си птица и отлита.

Това е втората победа на Прометей над Зевс. Като прогонва ренегата и лицемера Океан, което е и главна цел на сцената, като изобличава низката му природа, Прометей изобличава и самия Зевс. Защото на зрителя е дадена възможност да заключи, че към приятелите на Зевс се числи и един ренегат и лицемер.

В стълкновението с Хермес Прометей показва друг разред Зевсови крепители. Хермес изрича наперена реч, с която призовава Прометей към благоразумие - както го разбира той, лакеят. Сега на сцената е не мним доброжелател, който декларира преданост, а един откровено груб представител на Олимп. Това определя както неговия, така и Прометеевия тон. Но Прометей има предимство и в тази сцена, защото речите на Зевсовия пратеник се намират в комическо противоречие с мястото му в олимпийската йерархия.

В сцената с Хермес Есхил създава енергичен диалог. Тук актьорът представя деен драматически характер. Двамата участници в словесния двубой се въодушевяват от най-искрена и неприкрита неприязън и се стараят да направят нейния израз максимално язвителен. Едностишните реплики са здраво свързани помежду си и силата, с която изразяват противоположните позиции, е удивителна.

В сцената с Хермес Прометей удържа нова победа над Зевс. Ако диалогът с Океан подсказва, че една част от приятелите на Олимпиеца се състои от ренегати, двубоят с Хермес прави несъмнено, че друга част от обкръжението му съставят лакеите.

За конкретния смисъл на творбата[редактиране | edit source]

Конкретният смисъл става понятен само във връзка със събитията, които следват. Ето как се е развивало действието в другите недостигнали до нас части на трилогията. "Освободеният Прометей" показвал титана, прикован на Кавказ. Хора образували помилваните и освободени братя на Прометей титаните, които живеели щастливо на острова на блажените. По всяка вероятност в поведението на Зевс настъпила дълбока промяна. Той преодолял тиранския нрав и станал мъдър владетел. Неизвестно е как Есхил мотивирал тази промяна. Но явно той показвал една власт от нов тип, близка до често срещаната в другите трагедии представа за справедливо божество.

С тази промяна той активно поправял несъвършеното божество от Омиров тип и довеждал критиката на йонийските философи срещу антропоморфната митология до положителен резултат. Зевс осъзнал по някакъв начин висшия ред, на който сам трябвало да се подчини. Затова може би важна роля изиграла тайната за опасния брак, разкрита му от Гея или от самия Прометей. Зевс се отказал от любовта към Тетида, научил се на сдържаност и мярка. Може би именно тогава подарил на хората духовните блага на цивилизацията, получили вече от Прометей материалните. Поне такава е ролята на Зевс за създаването на човешкото общество в прочутия мит в диалога "Протагор" на Платон.

С промяната на Зевс бунтът на Прометей загубвал своя смисъл. Той послужил за активно средство във възпитанието на върховния бог. Крайностите се помирили. Зевс позволил на Херакъл да освободи Прометей от орела и веригите, а Прометей, както преди векове на Ио, му посочил пътя на бъдещите подвизи. В знак на подчинение пред справедливия ред на новата власт Прометей се увенчавал. Венецът бил символ на подчинението на справедливото божество и на световната хармония.

Есхил показал как своеволният в началото бог чрез страданието на Прометей и зависимостта от него станал справедлив. Той разказал следователно свещената история на световния ред. С тази история Есхил постигнал висша нравствена цел, като внушавал на своите зрители онази увереност в хармонията, която те сами търсели и усещали. Богът не само ставал добър, той приемал човешкия прогрес, фактически се помирявали не Зевс и Прометей, а Зевс и човечеството.

Външни препратки[редактиране | edit source]