Прикованият Прометей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Prometeu encadenat - obra de Campeny (Igualada) 02.JPG

Сюжет[редактиране | edit source]

Власт и Сила довеждат Прометей в Скития, а Хефест го приковава към скалата. Хорът от Океаниди страдат за съдбата на Прометей, а той разказа за тайната на Зевс. Монолога на Прометей, който обяснява на хора причините за наказанието. Прометей описва жалкото съществуване на хората, преди да им даде божествения огън. Пристига Йо и двамата споделят своите съдби. Прометей и предсказва кога ще свършат мъките й. Пристига Хермест за да изкопчи за Зевс, но Прометей отказва да я освободи и Хермес съобщава за волята на Зевс - Прометей да потъне в Тартар.

Конфликт[редактиране | edit source]

В "Прикованият Прометей" Есхил остава верен на принципа за контрастното разполагане и обрисовка на героите.Антагонисти в трагедията са Прометей и Зевс, но Прометей се сблъсква не пряко със Зевс, а с боговете от обкръжението му. Този факт също свидетелствува за намерението на поета да помири враждуващите богове, като не допусне стрелите на Прометей да бъдат отправени пряко срещу върховния бог. Есхил не може да изведе Зевс пред публика в сцени, които биха подкопали авторитета му. Да се покаже Зевс пред публика, би означавало срещите му с Прометей да получат известен комичен оцвет. Конфликтът между двата бога, който при отсъствието на единия от тях. звучи въпреки всичко с трагическа възвишеност, при сценичен показ на Зевс неизбежно би се превърнал в битова разпра. (Проф. Ничев, Ал., "Есхил и неговата драма")

Епизодичните колизии в творбата[редактиране | edit source]

Прометей не реагира към представителите на Зевсовата власт така, както се отнася към Зевс. С Власт и Сила той не разговаря - те са слепи оръдия, те показват личен почин и воля само там, където трябва да се прояви жестокост. Без съмнение Есхил е оценявал мълчанието му като израз на героично държане. Но той е смятал словесната намеса на Прометей за неуместна и по друга причина: сцената на приковаването посочва пукнатините в крепостта на Прометеевите врагове. Тук зрителят е свидетел на второстепенния, но съществен конфликт между онези, чиято жертва е Прометей. Есхил внушава, че самите те не са единодушни относно страшната разправа, заръчана от Зевс.

Намесата на Прометей тук не би била оправдана и той съвсем логично мълчи. Иначе се отнася Прометей към Океан. Океан е практичният тип, който овреме долавя промените и се ориентира в един себеполезен смисъл. Вчера той е бил съратник на Прометей срещу олимпийците, но днес благоразумно забравя това. Днес той е Зевсов приятел и добър приятел, защото може да се застъпва пред вседържителя дори за Прометей. Прометей се отнася към него с неизменна презрителна ирония. Той му припомня опасностите, които крие подобно застъпничество, угасява добротворческия му плам и сцената получава ефектен завършек: Океан забравя всички лицемерни уверения, които е давал само преди миг, възсяда четириногата си птица и отлита.

Това е втората победа на Прометей над Зевс. Като прогонва ренегата и лицемера Океан, което е и главна цел на сцената, като изобличава низката му природа, Прометей изобличава и самия Зевс. Защото на зрителя е дадена възможност да заключи, че към приятелите на Зевс се числи и един ренегат и лицемер.

В стълкновението с Хермес Прометей показва друг разред Зевсови крепители. Хермес изрича наперена реч, с която призовава Прометей към благоразумие - както го разбира той, лакеят. Сега на сцената е не мним доброжелател, който декларира преданост, а един откровено груб представител на Олимп. Това определя както неговия, така и Прометеевия тон. Но Прометей има предимство и в тази сцена, защото речите на Зевсовия пратеник се намират в комическо противоречие с мястото му в олимпийската йерархия.

В сцената с Хермес Есхил създава енергичен диалог. Тук актьорът представя деен драматически характер. Двамата участници в словесния двубой се въодушевяват от най-искрена и неприкрита неприязън и се стараят да направят нейния израз максимално язвителен. Едностишните реплики са здраво свързани помежду си и силата, с която изразяват противоположните позиции, е удивителна.

В сцената с Хермес Прометей удържа нова победа над Зевс. Ако диалогът с Океан подсказва, че една част от приятелите на Олимпиеца се състои от ренегати, двубоят с Хермес прави несъмнено, че друга част от обкръжението му съставят лакеите.

За конкретния смисъл на творбата[редактиране | edit source]

Конкретният смисъл става понятен само във връзка със събитията, които следват. Ето как се е развивало действието в другите недостигнали до нас части на трилогията. "Освободеният Прометей" показвал титана, прикован на Кавказ. Хора образували помилваните и освободени братя на Прометей титаните, които живеели щастливо на острова на блажените. По всяка вероятност в поведението на Зевс настъпила дълбока промяна. Той преодолял тиранския нрав и станал мъдър владетел. Неизвестно е как Есхил мотивирал тази промяна. Но явно той показвал една власт от нов тип, близка до често срещаната в другите трагедии представа за справедливо божество.

С тази промяна той активно поправял несъвършеното божество от Омиров тип и довеждал критиката на йонийските философи срещу антропоморфната митология до положителен резултат. Зевс осъзнал по някакъв начин висшия ред, на който сам трябвало да се подчини. Затова може би важна роля изиграла тайната за опасния брак, разкрита му от Гея или от самия Прометей. Зевс се отказал от любовта към Тетида, научил се на сдържаност и мярка. Може би именно тогава подарил на хората духовните блага на цивилизацията, получили вече от Прометей материалните. Поне такава е ролята на Зевс за създаването на човешкото общество в прочутия мит в диалога "Протагор" на Платон.

С промяната на Зевс бунтът на Прометей загубвал своя смисъл. Той послужил за активно средство във възпитанието на върховния бог. Крайностите се помирили. Зевс позволил на Херакъл да освободи Прометей от орела и веригите, а Прометей, както преди векове на Ио, му посочил пътя на бъдещите подвизи. В знак на подчинение пред справедливия ред на новата власт Прометей се увенчавал. Венецът бил символ на подчинението на справедливото божество и на световната хармония.

Есхил показал как своеволният в началото бог чрез страданието на Прометей и зависимостта от него станал справедлив. Той разказал следователно свещената история на световния ред. С тази история Есхил постигнал висша нравствена цел, като внушавал на своите зрители онази увереност в хармонията, която те сами търсели и усещали. Богът не само ставал добър, той приемал човешкия прогрес, фактически се помирявали не Зевс и Прометей, а Зевс и човечеството.

Външни връзки[редактиране | edit source]