Прилепчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Прилепчани (единствено число прилепчанец, на македонска литературна норма: прилепчани, прилепчанец) са жителите на град Прилеп, Република Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Прилеп[редактиране | edit source]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


Григор Ракиджиев
Константин Поменов

А[редактиране | edit source]

Б[редактиране | edit source]

В[редактиране | edit source]

Г[редактиране | edit source]

Д[редактиране | edit source]

Е[редактиране | edit source]

Ж[редактиране | edit source]

И[редактиране | edit source]

Й[редактиране | edit source]

К[редактиране | edit source]

Л[редактиране | edit source]

М[редактиране | edit source]

Н[редактиране | edit source]

О[редактиране | edit source]

П[редактиране | edit source]

  • България Панталей Баджов (1860 - ?), български просветен деец
  • България Пантелей Греков (1912 - 1977), български архитект
  • България Параскева Лозанчева (1880 - 1936), българска революционерка
  • България Петър Глухия (? - 1923), български революционер от ВМОРО, четник при Гьорче Петров през 1903 година, починал в Цариград[12]
  • България Петър Големинов (1877 - 1947), български културен деец и юрист
  • България Петър Мърмев (1884 - 1945), български революционер и публицист
  • България Петър Наумов, български учител в родния с иград около 1878 година[13]
  • България Петър Сарадинов (1865 - 1923), български революционер
  • България Петър Толев, български учител в Брезово и революционер от ВМОРО, ръководител на Горни Демирхисар през 1901 година[14][15]
  • България Пере Ацев, български учител в Прилеп и Воден (1871-1880)[16]
  • България Пере Тошев (1865 - 1912), български революционер
  • Югославия Перо Ивановски (1920-), югославски партизанин

Р[редактиране | edit source]

С[редактиране | edit source]

Т[редактиране | edit source]

Х[редактиране | edit source]

Ц[редактиране | edit source]

Ю[редактиране | edit source]

Я[редактиране | edit source]

Опълченци от Прилеп[редактиране | edit source]

  • България Димитър Младенов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[20]
  • България Иван Симеонов, I опълченска дружина[21]
  • България Иван Янков, IV опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[20]
  • България Никола Ангелов, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[22]
  • България Христо Илиев, IV опълченска дружина[20]

Македоно-одрински опълченци от Прилеп[редактиране | edit source]

  • България Божко Аврамов, 4 рота на 4 битолска дружина[23]
  • България Боян Ачков, 40-годишен, инженер, кондуктор - оператор по строежа на жп линии, 2 рота на 4 битолска дружина, 2 скопска дружина, кръст „За храброст“ ІІ степен[24]
  • България Георги Т. Ачков, 32-годишен, шивач, ІІІ клас, 1 рота на 10 прилепска дружина[24]
  • България Дим. Ил. Ачков, 25-годишен, 4 рота на 6 охридска дружина[24]
  • България Ив. Арнаутчето (Арнаудчето), четата на Стоян Филипов[25]
  • България Йордан П. Адамов, 25-годишен, четата на Кръстьо Гермов, 1 рота на 11 серска дружина[26]
  • България Никола Ачков, 21-годишен, бояджия, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина[24]
  • България Сава Ацев, 32-годишен, четата на Кръстьо Гермов[24]
  • България Трайчо Ангелов, 19-годишен, работник, 4 рота на 4 битолска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на кръст „За храброст“ ІV степен[27]

Починали в Прилеп[редактиране | edit source]

Свързани с Прилеп[редактиране | edit source]

  • България Георги П. Павлев, свещеник в града между 1850 - 1860-те години[28]
  • България Григорий К. Д. Македонски, учител в Прилеп след 1870 година, спомоществовател за по възпитанието на девойките, преведено от А. Шопов (1874)[29]
  • България Илия Здравев (Здравевски, Здраве Илиев, поп Данаил), завършва гръцко училище в Кожани, след това преподава в Прилеп (1866, 1877-1881), библиотекар в прилепското читалище от 1868 година, по-късно е свещеник[30]
  • България Йордан (Поп)димитров, учител и свещеник в Прилеп между 1850-1860 година[31]
  • България Коце Гьорев, бръснар, член на Прилепския околийски комитет в 1901 година.[32]
  • България Спиридон Архимандритов, български свещеник в Прилеп през 50-60те години на 19 век, спомоществовател за „Житие св. Григория Омиритскаго“ на Ав. Поспстоянов (1852)[33]
  • България Христо (Ристо) Думбалоски, учител в Прилеп между 1782-1825 година[34]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 80.
  2. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 95.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 176.
  4. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 105.
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.617.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр.183.
  7. а б „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 9549514560
  8. Српски биографски речник, том 2, с. 84.
  9. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.55
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 133.
  11. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 130, ISBN 9549514560
  12. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 78.
  13. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.448.
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 167.
  15. Спомени на Георги Попхристов [1]
  16. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.53.
  17. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.257.
  18. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.61
  19. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.347.
  20. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  21. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  22. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  24. а б в г д Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 34.
  28. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.484.
  29. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.387.
  30. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.253, 287.
  31. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.196.
  32. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 39.
  33. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.47.
  34. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.230.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.