Прилепче на Натузий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Прилепче на Натузий
Pipistrellus nathusii.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Chiroptera Прилепи
семейство: Vespertilionidae Гладконоси прилепи
род: Pipistrellus Прилепчета
вид: Pipistrellus
nathusii
Прилепче на
Натузий
Научно наименование
Уикивидове Pipistrellus nathusii
Keyserling & Blasius, 1839

Прилепчето на Натузий (Pipistrellus nathusii) е вид дребен бозайник от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae).

Общи сведения[редактиране | edit source]

Прилепчето на Натузий е сред най-дребните прилепи, срещащи се в Европа, но е малко по-едър от кафявото прилепче (Pipistrellus pipistrellus). Дължината на тялото с главата му е 46-55 mm, на опашката - 30-45 mm, на ушите - 10,0-13,5 mm, размахът на крилете е 230-250 mm, а масата - 6-15,5 g. Окраската по гърба му е бледокафява до шоколадова, а по корема е по-светлокафява. Ушите и летателните мембрани са тъмнокафяви.[1]

Разпространение[редактиране | edit source]

Прилепчето на Натузий е разпространено в по-голямата част от Европа, Мала Азия, Задкавказието до Южна Азия. В България се среща много рядко, но е установявано на места, разпръснати из цялата страна.[1]

Живее в широколистни гори и лесостепите, често в близост до водоеми, а понякога и в човешки селища. За убежище използва дупки по дърветата, а по-рядко живее по тавани на сгради, процепи и под покриви.[1]

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Прилепчето на Натузий ловува обикновено при пълна тъмнина, в първата половина на нощта. Лети на височина 2-6 m, като се ориентира чрез ехолокация с честотномодулирани сигнали с честота 35-40 херц|kHz.[1] Храни се с комари и други дребни насекоми.

През пролетта прилепчето на Натузий образува размножителни колонии от по 30-60 индивида, главно женски. През лятото числеността на тези колонии нараства с новородените и достига до 100-150 индивида. Мъжките обикновено живеят поединично. В някои части на ареала извършва сезонни миграции, като през зимата отлита на юг.[1]

Размножаване[редактиране | edit source]

През юни женските прилепчета на Натузий раждат по две малки.[1]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 262-265.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Благороден елен
Бозайниците в България Знамето на България