Примера Дивисион (Чили)
| Примера Дивисион |
|---|
| Създадена |
| 31 май 1933 |
| Държава |
 Чили
|
| Организатор |
| АНФП |
| Конфедерация |
| КОНМЕБОЛ |
| Отбори |
| 16 |
| Изпадане в: |
| Примера Б |
| Национални купи: |
| Копа Чиле |
| Международни турнири: |
| Копа Либертадорес Копа Судамерикана |
| Настоящ шампион |
| Апертура: Универсидад де Чиле (17) Клаусура: Кобресал (1) |
| Най-много титли: |
| Коло Коло (30) |
| Уебсайт |
| anfp.cl |
| Настоящ сезон |
 2015/2016
|
.jpg)
Примера Дивисион дел Футбол Професионал Чилено (на испански: Primera División del Fútbol Profesional Chileno), или просто Примера Дивисион е най-високата дивизия в чилийския професионален футбол. По силата на договора за спонсорство с канадската банка Скотибанк тя е известна и като Кампеонато Насионал Скотибанк (Campeonato Nacional Scotiabank). В организираното от АНФП първенство участват 18 отбора. В историята има общо 16 различни шампиона, като с най-много титли е Коло Коло – 30.
История[редактиране | редактиране на кода]
Футболът се появява в Чили в последните години на 19 век. Първоначално този той е най-популярен в пристанищните градове Валпараисо, Кокимбо, Антофагаста, Икике и Талкауано, а с известно закъснение – и в столицата Сантяго. Първата организация, която се заема с организирането на турнири е Футболната Асоциация на Чили (ФАЧ), създадена на 19 юни 1895 г. във Валпараисо.[1] Първоначално в нея членуват шест местни отбора, но по-късно към тях се присъедиянат и тимове от Сантяго, както и още от Валпараисо. На 23 май 1906 г. в Сантяго е създадена Футболната Асоциация на Сантяго (ФАС), а в началото на 20-те години на 20 век и отново в Сантяго – Футболната Федерация на Чили (ФФЧ). ФАЧ и ФФЧ започват да се конкурират в работата си както на национално ниво, така и в организирането на националния отбор. В резултат на това ФИФА изважда страната от своите редици през 1925 г. В Чили предприемат бързи мерки и на 24 януари 1926 г. ФАС и ФФЧ се сливат в съществуващата и днес Футболна Федерация на Чили.[2]
По това време клубните отбор все още са аматьорски и участват в регионални аматьорски първенства. Някои от отборите започват да плащат заплати на играчите си, въпреки че това е в разрез с аматьорския им статут. След спор с ФАС, осем отбора напускат организацията, за да основат своя собствена на 31 май 1933 г. – Професионална Футболна Лига на Сантяго (ПФЛС). Това са Аудакс Италяно, Бадминтон, Грийн Крос, Коло Коло, Магаянес, Морнинг Стар, Сантяго Насионал и Унион Еспаньола. Два дни по-късно ПФЛС бива призната за легитимна от ФФЧ. На 22 юли 1933 г. се изиграва първият мач от професионалното футболно първенство, в който Аудакс Италиано побеждава Морнинг Стар с 3:1. В края на шампионата след седем изиграни кръга Магаянес и Коло Коло са на върха в класирането с по 12 точки и се налага да изиграят допълнителен мач помежду си, за да определят шампиона. Магаянес надделява с 2:1. Следващата година ФФЧ полага успешни усилия за сливането на ФАС и ПФЛС, като в резултат на преговорите ФАС се разделя на две направления – професионално и аматьорско, а още четири отбора са допуснати до участие в професионалното първенство (Депортиво Алеман, Карлос Уокър, Сантяго и Феровиариос). Освен това е взето решение последните шест отбора в класирането на следващия шампионат да сформират втора дивизия, същно с професионален статут. Първият отбор извън столицата Сантяго е Сантяго Уондърърс от Валпараисо (1937 г.), а през 1938 и 1939 г. към първа дивизия се присъединяват два от най-титулуваните отбори в страната – Универсидад де Чили и Универсидад Католика. Евъртън от Виня дел Мар става първият шампион от провинцията, спечелвайки титлата през 1950 г.
Формат[редактиране | редактиране на кода]
Футболното първенство на Чили се характеризира с липсата на постоянен формат – както по отнешение на системата на провеждане на шампионата, така и по броя на отборите и определянето на изпадащите в по-долна дивизия. През 2002 г. е въведен модела на мексиканското първенство с два турнира годишно – Апертура и Клаусура, като във всеки от тях отборите са разделени в четири групи от по четири отбора и играят по веднъж срещу всеки отбор в първенството, независимо от групата, като след изиграванато на тези мачове първите три отбора от всяка група отиват във фазата на директни елиминации, за да определят шампиона на страната – по един във всеки от двата турнира през годината. От 2009 г., с изключение на 2010 г., когато има само един турнир, груповата фаза е премахната и в Апертура и Клаусура отборите играят по веднъж помежду си, като първите осем в класирането играят финални плейофи. През 2013 г. първенството преминава към европейския календар, като откриващият турнир Апертура вече се провежда в края на календарната година, а закриващия Клаусура – в първите месеци на следващата; освен това от календара отпада плейофната фаза. Преди въвеждането на Апертура и Клаусура най-често шампионатът се състои от два полусезона, в които всеки тим играе общо по два мача срещу останалите. До 1950 г. с цел изиграването на повече мачове почти ежегодно се провежда т.нар. Откриващ шампионат, считан за предшественик на турнира за Купата на Чили, който предхожда официалното първенство и се играе или като първенство или като турнир с директни елиминации. Когато шампионът се определя посредством крайното класиране (а не след плейофи) и първите два или повече отбори имат еднакъв брой точки в края на шампионата, независимо от головата разлика, тези отбори играят допълнителен мач (или мачове), за да излъчат шампион. Същото важи и за отборите в дъното на класирането при определяне на изпадащите. Любопитен факт при изпадането на отборите е, че до края на 50-те години отборите, участвали в първото първенство през 1933 г. не могат да изпаднат – в тези случаи или няма изпадащ отбор или изпада предпоследният.
- Система на провеждане
| Години | Формат |
|---|---|
| 1933 – 1934 | по един мач всеки срещу всеки |
| 1935 – 1938 | по два мача всеки срещу всеки |
| 1939 | три фази с по един мач всеки срещу всеки, последният във всяка фаза не участва в следващата, шампион е отборът с най-много точки от всички фази |
| 1940 – 1945 | по два мача всеки срещу всеки |
| 1946 | първа фаза – по два мача всеки срещу всеки, втора фаза – първите шест отбора от първата фаза играят по веднъж помежду си за определяне на шампиона, останалите – по веднъж за определяне на изпадащия отбор; накрая точките от двете фази се събират |
| 1947 – 1950 | по два мача всеки срещу всеки |
| 1951 | първа фаза – по два мача всеки срещу всеки, втора фаза – първите шест отбора от първата фаза играят по веднъж помежду си за определяне на шампиона, останалите – по веднъж за определяне на изпадащия отбор; накрая точките от двете фази се събират |
| 1952 | по три мача всеки срещу всеки |
| 1953 | по два мача всеки срещу всеки |
| 1954 – 1955 | първа фаза – по два мача всеки срещу всеки, втора фаза – първите осем отбора от първата фаза играят по веднъж помежду си за определяне на шампиона, останалите – по веднъж за определяне на изпадащия отбор; накрая точките от двете фази се събират |
| 1956 – 1967 | по два мача всеки срещу всеки |
| 1968 | Отборите са разделени на две групи – 8 от Сантяго в Торнео Метрополитано и 10 от провинцията в Торнео Провинсиал, играят се по два мача всеки срещу всеки. Първите пет от всяка група определят шампиона в Торнео Насионал с по два мача всеки срещу всеки; останалите отбори определят изпадащия в Торнео Промосионал – първо по два мача всеки срещу всеки, след това се разделят на първа и втора четворка (Серия А и Б) и отново играят по два мача всеки срещу всеки |
| 1969 – 1970 | Отборите са разделени на две групи – 8 от Сантяго в Торнео Метрополитано и 10 от провинцията в Торнео Провинсиал, играят се по два мача всеки срещу всеки. Първите пет от всяка група получават бонус точки (от пет до една) за Торнео Насионал. В него участват всички 18 отбора, разделени по девет в две групи Зона А и Зона Б, като играят по два мача помежду си. Първите три отбора (четири през 1970 г.) от всяка група играят финален турнир – по един мач срещу всеки. |
| 1971 – 1983 | по два мача всеки срещу всеки (през 1979 – 1984 и 1990 г. носителят на Купата на Чили печели допълнителни две точки за първенството, а полуфиналистите – по една) |
| 1984 | Отборите са разделени на две групи от по 13 – Зона Север и Зона Юг, във всяка играят по два мача срещу всеки съперник. Първите два отбора от двете групи играят по един мач срещу всеки във финалната група, определяща шампиона. |
| 1985 – 1996 | по два мача всеки срещу всеки |
| 1997 | два отделни турнира Апертура и Клаусура с два отделни шампиона; в турнирите всеки отбор играе по веднъж срещу останалите |
| 1998 | по два мача всеки срещу всеки |
| 1999 | по два мача всеки срещу всеки, първите осем играят по още два мача помежду си за определяне на шампиона, като започват с точките си от редовния сезон, разделени на четири; последните осем играят по два мача помежду си за определяне на изпадащите, като точките от тези мачове се добавят към пълния им актив точки от редовния сезон |
| 2000 – 2001 | по два мача всеки срещу всеки |
| 2002 – 2003 | два отделни турнира Апертура и Клаусура с два отделни шампиона; във всеки от тях отборите са разделени по четири в четири групи и играят по веднъж срещу всеки отбор в първенството, независимо от групата, като след изиграванато на тези мачове първите три отбора от всяка група отиват във фазата на директни елиминации с мачове при разменено гостуване, за да определят шампиона на страната |
| 2004 | два отделни турнира Апертура и Клаусура с два отделни шампиона; във всеки от тях отборите са разделени в две групи по четири и две групи по пет и играят по веднъж срещу всеки отбор в първенството, независимо от групата, като след изиграванато им първите три отбора от всяка група отиват във фазата на директни елиминации с мачове при разменено гостуване, за да определят шампиона на страната; в случай че отбор на четвърто място в една група има повече точки от завършилия на трето в друга група, тези отбори играят бараж за класиране на плейофите |
| 2005 – 2006 | два отделни турнира Апертура и Клаусура с два отделни шампиона; във всеки от тях отборите са разделени в четири групи по пет отбора (през 2006 г. – три с пет тима и една с четири) и всеки от тях играе по веднъж срещу всеки отбор в първенството, независимо от групата, като след изиграванато им първите два отбора от всяка група отиват във фазата на директни елиминации с мачове при разменено гостуване, за да определят шампиона на страната; в случай че отбор на трето място в една група има повече точки от завършилия на второ в друга група, тези отбори играят бараж за класиране на плейофите |
| 2007 | два отделни турнира Апертура и Клаусура с два отделни шампиона; в Апертура отборите играят по веднъж срещу всеки и шампион става този с най-много точки; в Клаусура са разделени в три групи по пет отбора и една с четири тима и всеки от тях играе по веднъж срещу всеки отбор в първенството, независимо от групата, като след изиграванато им първите два отбора от всяка група отиват във фазата на директни елиминации с мачове при разменено гостуване, за да определят шампиона; в случай че отбор на трето място в една група има повече точки от завършилия на второ в друга група, тези отбори играят бараж за класиране на плейофите |
| 2008 | два отделни турнира Апертура и Клаусура с два отделни шампиона; в Апертура отборите са разделени в четири групи по пет отбора, в Клаусура – три с пет тима и една с четири; всеки от тях играе по веднъж срещу всеки отбор в първенството, независимо от групата, като след изиграванато им първите два отбора от всяка група отиват във фазата на директни елиминации с мачове при разменено гостуване, за да определят шампиона на страната; в случай че отбор на трето място в една група има повече точки от завършилия на второ в друга група, тези отбори играят бараж за класиране на плейофите |
| 2009 | два отделни турнира Апертура и Клаусура с два отделни шампиона; във всеки от тях отборите играят по веднъж срещу всички, като след изиграванато им първите осем отбора се класират за плейофите с мачове при разменено гостуване, за да определят шампиона на страната |
| 2010 | Заради участието на националния отбор на световното първенство е планирано турнирът Апертура да няма плейофна фаза. След земетресението в страната е взето решение вместо Апертура и Клаусура да се изиграе само един шампионат с по два мача всеки срещу всеки, защото заради разрушенията някои отбори нямат възможност да започнат навреме участието си в Апертура |
| 2011 – 2012 | два отделни турнира Апертура и Клаусура с два отделни шампиона; във всеки от тях отборите играят по веднъж срещу всички, като след изиграванато им първите осем отбора се класират за плейофите с мачове при разменено гостуване, за да определят шампиона на страната |
| 2013 | Заради преминаването към цикъл на базата на европейските първенства пролет-есен, вместо Апертура и Клаусура се провежда само един преходен турнир, в който отборите играят по веднъж един срещу друг, без плейофна фаза. |
| 2013/2014- | два отделни турнира Апертураи и Клаусура с два отделни шампиона; във всеки от тях отборите играят по веднъж срещу всички, без плейофна фаза |
- Брой отбори
| Години | Отбори |
|---|---|
| 1933 | 8 |
| 1934 | 12 |
| 1935 – 1936 | 6 |
| 1937 – 1938 | 7 |
| 1939 – 1943 | 10 |
| 1944 – 1945 | 12 |
| 1946 – 1948 | 13 |
| 1949 – 1952 | 12 |
| 1953 – 1961 | 14 |
| 1962 – 1980 | 18 |
| 1981 – 1982 | 16 |
| 1983 | 22 |
| 1984 | 26 |
| 1985 | 20 |
| 1986 | 18 |
| 1987 – 2003 | 16 |
| 2004 | 18 |
| 2005 | 20 |
| 2006 | 19 |
| 2007 | 21 |
| 2008 | 20 |
| 2009 – 2015 К | 18 |
| 2015 А - | 16 |
- Изпадане
| Години | Изпадащи |
|---|---|
| 1933 | няма |
| 1934 | последните шест в класирането |
| 1935 – 1938 | няма |
| 1939 | последният отбор в първата и втората фаза |
| 1940 – 1945 | няма |
| 1946 | последният от групата за изпадане |
| 1947 | няма |
| 1948 | последният в общото класиране от последните три сезона |
| 1949 | последният в класирането |
| 1950 | няма |
| 1951 | последният от групата за изпадане |
| 1952 – 1953 | няма |
| 1954 – 1955 | последният от групата за изпадане |
| 1956 – 1957 | последният в класирането |
| 1958 | последният в общото класиране от последните три сезона |
| 1959 | последният в класирането |
| 1960 | последният в общото класиране от последните три сезона |
| 1961 | няма |
| 1962 – 1967 | последният в класирането |
| 1968 | последният в Серия Б |
| 1969 – 1970 | бараж при разменено гостуване между последните отбори в Зона А и Зона Б |
| 1971 – 1973 | последният в класирането |
| 1974 – 1975 | последните два в класирането |
| 1976 – 1979 | последните два в класирането директно, двата отбора над тях играят турнир срещу третия и четвъртия в Сегунда Дивисион |
| 1980 – 1981 | последните четири в класирането директно, двата отбора над тях играят турнир срещу третия и четвъртия в Сегунда Дивисион |
| 1982 | последните два в класирането директно, двата отбора над тях играят турнир срещу третия и четвъртия в Сегунда Дивисион |
| 1983 | няма |
| 1984 | последните четири отбора от Зона Север и Зона Юг |
| 1985 | последните два отбора в класирането |
| 1986 | последните три отбора в класирането |
| 1987 – 1989 | последните два отбора в класирането директно, този над тях играе турнир срещу третия и четвъртия в Сегунда Дивисион |
| 1990 – 1996 | последните два в класирането директно, двата отбора над тях играят турнир срещу третия и четвъртия в Сегунда Дивисион (от 1996 г. – Примера Б) |
| 1997 | последните два отбора в общото класиране след сбор на точките от Апертура и Клаусура |
| 1998 | последните два в класирането директно, двата отбора над тях играят турнир срещу третия и четвъртия в Примера Б |
| 1999 | последните два във втората осмица |
| 2000 – 2001 | последните два в класирането |
| 2002 | последните два отбора в общото класиране след сбор на точките от Апертура и Клаусура, без да се зачитат плейофните мачове; финалистите в двата турнира са защитени от изпадане |
| 2003 – 2004 | няма |
| 2005 | последните два в общото класиране от последните три сезона директно, двата отбора над тях играят бараж срещу третия и четвъртия в Примера Б |
| 2006 | последният в общото класиране след сбор на точките от Апертура и Клаусура, без да се зачитат плейофните мачове, директно, двата отбора над него играят бараж срещу третия и четвъртия в Примера Б |
| 2007 | последните три в общото класиране след сбор на точките от Апертура и Клаусура, без да се зачитат плейофните мачове, директно, отборът над тях играе бараж срещу третия и четвъртия в Примера Б |
| 2008 | последните два отбора в общото класиране след сбор на точките от Апертура и Клаусура, без да се зачитат плейофните мачове, директно; също директно и последните два в общото класиране от последните два сезона; отборите на 15-о и 16-о място в общото класиране за 2008 г. играят бараж срещу втория в общото класиране на Примера Б и загубилия в мача между шампионите на Апертура и Клаусура във втора дивизия |
| 2009 | последните два отбора в общото класиране след сбор на точките от Апертура и Клаусура, без да се зачитат плейофните мачове, директно; отборите на 15-о и 16-о място в общото класиране играят бараж срещу втория в общото класиране на Примера Б и загубилия в мача между шампионите на Апертура и Клаусура във втора дивизия |
| 2010 | последните два отбора в класирането директно; отборите на 15-о и 16-о място играят бараж срещу третия и четвъртия от финалната група за определяне на шампиона на Примера Б |
| 2011 – 2012 | последните два в общото класиране след сбор на точките от Апертура и Клаусура, без да се зачитат плейофните мачове, директно; отборите на 15-о и 16-о място в общото класиране играят бараж срещу втория в общото класиране на Примера Б и загубилия в мача между шампионите на Апертура и Клаусура във втора дивизия |
| 2013 | последният отбор в класирането директно, предпоследният играе бараж срещу вицешампиона на Примера Б |
| 2013/2014 | последните два отбора в общото класиране след сбор на точките от Апертура и Клаусура |
| 2014/2015 | последните три отбора в общото класиране след сбор на точките от Апертура и Клаусура |
- Класиране за международни турнири
Класирането за международните турнири също търпи изменения през годините. За Копа Либертадорес 2015 директно се класират шампионите на Апертура 2013 и Клаусура 2014, а третият отбор се определя в плейофи между четирите отбора с най-предно класиране (без шампионите на Апертура и Клаусура) в Апертура 2013. За Копа Судамерикана 2015 се класират носителя на Купата на Чили от сезон 2014/2015, отборът с най-предно място в общото класиране от сезон 2014/2015 (без шампионите на Апертура и Клаусура), загубилият финалния плейоф за класиране за Копа Либертадорес и победителят в плейоф между четирите отбора с най-предно класиране в Клаусура 2014 (без вече класиралите споменати по-горе отбори).
Отбори[редактиране | редактиране на кода]
Рекорди[редактиране | редактиране на кода]
- Отбори
- Най-много шампионски титли: Коло Коло – 30
- Най-много поредни шампионски титли: Коло Коло – 4 (2006 А, 2006 К, 2007 А, 2007 К)
- Отбор от провинцията с най-много шампионски титли: Корбелоа – 8
- Най-много участия в първенството: Корло Коло – 95 (от 95 възможни)
- Резултати/мачове
- Най-резултатен мач и най-голяма победа: Унион Еспаньола – Морнинг Стар 14:1, 1934 г.; Магаянес – Сантяго Насионал 14:1, 1934 г.; Лота Швагер – Рейнджърс де Талка 14:1, 1978 г.
- Най-резултатно равенство: Бадминтон – Магаянес 6:6, 1937 г.
- Най-много поредни победи: Усниверсидад де Чиле – 16, между 1963 и 1964 г.
- Най-много поредни мачове без загуба: Палестино – 44 (34 победи и 10 равенства), между 1977 и 1978 г. (Палестино е на трето място в света по този показател)
- Най-много поредни мачове без загуба като домакин: Корбелоа – 91, между 1980 и 1985 г.
- Футболисти
- Най-много мачове: Адолфо Неф – 625[3]
- Най-много голове: Франсиско Валдес – 215[4]
- Най-много голове в един сезон преди въвеждането на Апертура и Клаусура: Луис Ернан Алварес – 37 (средно по 1,22 на мач), 1963 г.
- Най-много голове в един сезон след въвеждането на Апертура и Клаусура: Патрисио Галас – 23 (средно по 0,92 на мач), 2004 А
- Най-много голове в рамките на една календарна година след въвеждането на Апертура и Клаусура: Патрисио Галас – 42 (средно по 0,875 на мач), 2004 г.
- Най-много голове в един мач: Лука Тудор – 7, Универсидад Католика – Депортес Антофагаста 8:3, 1993 г.
- Най-много минути без допуснат гол: Хосе Мария Булюбашич – 1352, 2005 г.[5]
- Най-много титли: Луис Мена – 11 (всичките с Коло Коло, между 1996 и 2014 г.
- Най-млад футболист: Николас Миян – 14 години и 9 месеца и три дни[6]
- Топ 10
|
|
Шампиони[7][редактиране | редактиране на кода]
По години[редактиране | редактиране на кода]
По брой титли[редактиране | редактиране на кода]
| Титли | Отбор |
|---|---|
| 30 | Коло Коло |
| 17 | Универсидад де Чиле |
| 10 | Универсидад Католика |
| 8 | Кобрелоа |
| 7 | Унион Еспаньола |
| 4 | Магаянес, Аудакс Италяно, Евъртън |
| 3 | Сантяго Уондърърс |
| 2 | Палестино, Уачипато |
| 1 | Сантяго Морнинг, Грийн Крос, Унион Сан Фелипе, О′Хигинс, Кобресал |
Голмайстори[8][редактиране | редактиране на кода]
|
|
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ El Café Pacific
- ↑ La Unificacion de football nacional
- ↑ El gringo más querido de Chile: Adolfo Nef, архив на оригинала от 25 февруари 2015, https://web.archive.org/web/20150225032113/http://www.dalealbo.cl/foro/historia-del-club-social-y-deportivo-colo-colo/88209-el-gringo-mas-querido-de-chile-adolfo-nef.html, посетен на 26 януари 2015
- ↑ La historia de „Chamaco“, el goleador histórico del fútbol chileno
- ↑ En Viña se acabó el récord de Buljubasich, pero Católica sigue camino a ser „Chile 3“[неработеща препратка]
- ↑ Millan makes history at Colo Colo
- ↑ Chile – List of Champions and Runners Up
- ↑ Chile – List of Topscorers
| |||||
