Принц Хайнрих (броненосен крайцер)

„Принц Хайнрих“ SMS Prinz Heinrich
Броненосният крайцер „Принц Хайнрих“
Емблема
Флаг	Германска империя
Клас и тип	Броненосен крайцер
Следващ тип	Броненосни крайцери тип „Принц Адалберт“
Предшестващ тип	„Фюрст Бисмарк“
Производител	Kaiserliche Werft в Кил, Германска империя
Служба
Заложен	1898 г.
Спуснат на вода	22 март 1900 г.
Влиза в строй	11 март 1902 г.
Изведен от експлоатация	утилизиран през 1920 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	8857 t (нормална); 9806 t (пълна)
Дължина	126,5 m
Дължина по водолинията	124,9 m
Ширина	19,6 m
Газене	8,07 m
Броня	на борда: 100 mm; на палубата: 37 – 50 mm; на кулите: 150 mm; каземати: 100 mm; на бойната рубка: 150 mm
Задвижване	3 парни машини с тройно разширение; 14 водотръбни котли Dürr
Мощност	15 703 к.с. (11,5 МВт)
Движител	3 гребни винта
Скорост	20,2 възела (37,40 km/h)
Далечина на плаване	4500 морски мили при 10 възела скорост
Екипаж	567 души
Въоръжение
Артилерия	2×1 240 mm (9,4 дюйма); 10×1 150 mm (5,9 дюйма); 10×1 88 mm (3,5 дюйма)
Торпедно въоръжение	4×1 450 mm (17,7 дюйма) ТА
Други	4×1 7,92 mm картечници
„Принц Хайнрих“ в Общомедия

Принц Хайнрих (на немски: SMS Prinz Heinrich) е първият пълноценен броненосен крайцер на Германския императорски военноморски флот от времето на Първата световна война. Проектът получава развитие в крайцерите от типа „Принц Адалберт“.

Проектиране и строеж

„Фюрст Бисмарк“, като крайцер, е прекалено бавен и носи прекалено тежко и нескорострелно въоръжение, а за броненосец е откровено слаб: той е недостатъчно брониран и слабо въоръжен (даже според германските мерки).

Военноморските специалисти в кайзеровия флот стигат до извода, че за всяка ескадра броненосци е необходим ескадрен крайцер-разузнавач. Започва и проектирането на голям крайцер – кораб за действия при ескадрата, при това той трябва да бъде по-евтин, отколкото SMS Fürst Bismarck, за това се отказват от обшиването на подводната част с дърво и мюнц метал. Проектната водоизместимост е намалена с 1900 тона. Енергетичната установка е по-мощна с 1500 к.с., поради използването на котлите на „Дюр“, вместо смесената котелна установка на „Фюрст Бисмарк“, тя е и по-лека. Всичко това е предприето, „Принц Хайнрих“ да има по-висока, отколкото на съвременните му броненосци, скорост. За сметка на отслабването на бронирането, въоръженията и намалената далечина на плаване скоростта му е доведена до 20 възела. Поради икономията във водоизместимостта се налага да се откажат от бойните марсове.

Конструкция

„Принц Хайнрих“ през 1902 година

Корабът е коструиран въз основа на решение на флота за създаване на 14 единици крайцери, които да действат съвместно с флота и да обслужват комуникациите на колониите с метрополията. Горното налага, новата серия кораби да са с по-малко въоръжение и по-слабо бронирани, сравнено с предшественика му „Фюрст Бисмарк“ от 1897 година, най-вече поради търсенето на по-висока скорост и по-ниска цена. Всички последващи разработки на броненосни крайцери в Германски императорски военноморски флот са основани на концепциите заложени в „Принц Хайнрих“.

Въоръжение

Главният калибър на кораба се състои от две кули с по едно 240 mm (такива като на броненосците от типа „Вителсбах“) скорострелно оръдие, с дължина на ствола 40 калибра, които са установени на носа и в кърмата по диаметралната плоскост на кораба. Максималните ъгли на вертикално насочване са от – 4° до + 30°. Максималната далекобойност на прицелния изстрел е 16 900 m, боезапасът е от 150 снаряда, по 75 изстрела на ствол. използват се два типа снаряди с еднакво тегло от 140 kg, а началната скорост е 835 m/s. Оръдията дават до четири изстрела в минута. Практическата скорострелност съставлява 2 изстрела в минута, т.е. със своите две оръдия той може да изстреля даже повече снаряди в минута, отколкото „Фюрст Бисмарк“ от неговите четири.

Корабната артилерия от средния калибър се състои от 10 скорострелни оръдия калибър 150 mm/40. Боезапас – 1200 снаряда. Максимален ъгъл на вертикална наводка до + 25°, а на снижение −4°. Максималната далекобойност на прицелния изстрел е 13 700 m. Теглото на снаряда е 40 kg, а началната му скорост е 800 m/s. Четири оръдия са разположени в четири еднооръдейни кули с електрическо задвижване, а останалите се намират в каземати.

Към спомагателната артилерия има 10 скорострелни 88 mm оръдия, на лафети с вертикална цапфа (централен щоков отвор) тип С/89, с дължина на ствола 30 калибра. Максималните ъгли на вертикална наводка са от —10° до + 20°, максимална далекобойност на прицелния изстрел е 7300 m, боезапасът е 2500 изстрела, по 250 снаряда на ствол. Теглото на снаряда е 7 kg, а началната му скорост 670 m/s.

Като въоръжение на десантните партии има 297 винтовки mod. 98 и 80 револвера mod. 79, заменени впоследствие с пистолетите М.1904.

Брониране

„Принц Хайнрих“.

Главният пояс е изграден от крупова броня. Дебелината на пояса е 100 mm в средната част на кораба: за защита на погребите за боеприпаси, машинното отделение и други жизнено важни части от кораба, като в края на основната лента дебелината намалява до 80 mm. Носа и кърмата са небронирани. Листовете броня са монтирани въху подложка от тиково дърво.

Кули на главния калибър: стени 150 mm, покрив 30 mm.

Кули на средния калибър: стени 80 – 100 mm.

Носова бойна рубка: стени 150 mm, покрив 30 mm, а кърмовата рубка е много по-слабо бронирана: само 12 mm.

Бронята на палубата е дебела 35 – 40 mm, при скоса – 50 mm и се съединява с долния край на пояса. Подобная защита осигурява добра бойна устойчивост против града от среднокалибрени фугасни снаряди.

Силова установка

Три 4-цилиндрови парни машини с тройно разширение връртят три гребни винта с различен диаметър: средният четирилопастен с ⌀ 4,28 м, а двата бордови четирилопастни с ⌀ 4,65 метра. Пълният запас въглища е 1590 тонн, а нормалният е 900. Проектната мощност на силовата установка е 15 000 к.с. Проектната му скорост – 20 възела. Макар на ходовите изпитания машините на Prinz Heinrich да достигат мощност от 15 694 к.с. (11 703 кВт), но максималната му скорост съставя едва 19,9 възела (36,9 км/ч, 22,9 мили/час).

Парата се изработва от 14 триогнищни водотръбни парни дебелотръбни котли „Дюр“ с работно налягане 15 атм., разположени в четири котелни отделения. Общата повърхност на нагряване съставлява 4197 м², площта на решетките на огнищата е 94,5 м². Котлите са произведени от тръбокотелната фабрика в Дюселдорф.

Димоходите на котлите от двете носови котелни отделения излизат в кръглия носов комин, а кърмовите са изведени в овалния, по разрез, кърмов.

Нормалният запас гориво е 900 т, максималният – 1590 т. Далечината на плаване съставлява 2290 морски мили (4240 км) на ход 18 възела (33 км/ч) и 4580 мили на ход 10 възела при максимален запас.

Електроенергията за крайцера се произвежда от четири динамомашини с обща мощност 246 кВт, с напрежение 110 волта.

История на службата

„Принц Хайнрих“ е заложен в 1898 година, спуснат на вода на 22 март 1900 г., влиза в строй на 11 март 1902 година. След въвеждането му в експлоатация е флагмански кораб на Крайцерската дивизия. Довоенната служба на крайцера се заключава в отработката на тактиките на разузнавателната служба при флота. Крайцерът, от юли 1902 г., става разузнавателен кораб на 1-ва броненосна ескадра. През август 1902 г. той съпровожда SMY Hohenzollern с император Вилхелм II на борда до Ревел, където той взема участие в съвместните маневри на флота с кораби на Императорския руски флот. На 22 септември 1903 г. е образувано 1-во Разузнавателно съединение и Prinz Heinrich става първият флагман на това обединение. В него, освен „Хайнрих“ влизат бронепалубният крайцер SMS Victoria Louise| и осем малки крайцера. През януари 1904 г. крайцерът и два пътнически съда се насочват за норвежкия град Олесун след пожара, който разрушава града. Корабите доставят продукти и медикаменти в пристанището и екипажите им оказват помощ на жителите. След приемане във флота на броненосния крайцер „Фридрих Карл“ е преведен във 2-ро Разузнавателно съединение. В това подразделение също са малките крайцери „Arcona“, „Hamburg“ и „Amazone“, и то е прикрепено към II броненосна ескадра. 1-во Разузнавателно съединение, състоящо се от броненосен крайцер и три малки крайцера, е прикрепено към 1-ва броненосна ескадре на Флота за открито море. По време на Първата световна война участва в операциите на флота в Хартлпул (англ. Raid on Scarborough, Hartlepool and Whitby 15 – 16 декември 1914 г.) и битката в Рижкия залив (август 1915 г.). В началото на 1916 година е изтеглен от фронта и е плаващ щаб на флота в Кил. На 25 януари 1920 е изваден от състава на флота, година по-късно е продаден за скрап и утилизиран.

Литература

• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М, АСТ, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. ISBN 0-85177-133-5.
• Пахомов Н. А. Броненосные крейсера Германии. Самара, Истфлот, 2006. ISBN 5-98830-021-9.
• Печуконис Н. И. Звезда и смерть адмирала Шпее. Бриз, 2006, 42 с.
• Печуконис, Н. И. Боевые корабли Германии. СПб. ISBN 5-7042-0397-3.
• Лисицын Ф. В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
• Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
• DiGiulian, Tony. Germany 24 cm/40 (9.4") SK L/40 // NavWeaps.com, 6 April 2009. Посетен на 2 April 2010.

Външни препратки

• PRINZ HEINRICH armoured cruiser (1902) ((en))
• DiGiulian, Tony. Germany 24 cm/40 (9.4") SK L/40 // NavWeaps.com, 6 April 2009. Посетен на 5 June 2009. ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Принц Хайнрих (броненосен крайцер)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „SMS Prinz Heinrich (1900)“ и страницата „SMS Prinz Heinrich“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.