Пристрастяване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Пристрастяването е процес на създаване на психическа и/или физическа зависимост към определено вещество или действие. Обикновено пристрастяването е процес, който се развива с времето. Пристрастяването може да се разглежда и като продължаване на употребата на вещество или извършването на дейност, въпреки негативните последствия, свързани с тях. Удоволствието и насладата, които са изпитани първоначално, обаче, с продължението на употреба на веществото или дейност води до необходимост от употребата им за да се възвърне нормално състояние (състоянието от преди започването).[1] Той се свързва с промените в мозъчната биохимия и структурните промени на мозъка, които настъпват след употребата на „пристрастителя“, наричан още наркотик. След като премине ефектът от еднократна употреба човек рядко изпитва неконтролируема нужда. Някои наркотици могат да доведат до неприятни странични ефекти (гадене, главоболие, обърканост) още при първата употреба, но в повечето случаи водят до приятни усещания. Точно те обикновено са причината човек да реши да употреби отново и да продължи да употребява по-често, което в последствие може да доведе до пристрастяване. Тоест човек се пристрастява към нещо, което му харесва. Думата произлиза от страст - силно желание, обожаване, отдаване, обезумяване.

Степени на пристрастяване[редактиране | edit source]

Разглеждаме следните степени в процеса на пристрастяване:

  1. Опитване.
  2. Харесване.
  3. Започване на редовна употреба или практикуване.
  4. Волеви стремеж към практикуване на пристрастието, отслабване на волята и стремеж за постигане или практикуване на пристрастителната практика.
  5. Отслабване на тялото вследствие на ефектите от пристрастието или в следствие на прекомерно изразходване на силите и ресурсите на тялото.
  6. Опит за отказване от пристрастяването.

Съществуват и други видове зависимости, получаващи се независимо от волята и желанията на зависимия. Пример: Лекарствена зависимост. Разликата между подобна зависимост и пристрастяването е в доброволния избор и стремеж на пристрастяващия се към обекта на пристрастяването.

Видове пристрастяване[редактиране | edit source]

Видове пристрастявания според обекта на пристрастяване:

Пристрастяване към вещество[редактиране | edit source]

Пристрастяването към вещество може да се дефинира като: хронично прогресиращо разстройство, характеризиращо се с поведение на натрапчиво търсене и приемане на веществото (наркотикът).[2]

Употребата на повечето психоактивни вещества е свързана с освобождаването и удължаването на действието на допамин и серотонин. Различните видове вещества постигат този ефект по различен начин. Изглежда допаминът има по-голямо въздействие и действието му е установено. Той се свързва за D1 рецептора, задействайки сигнална каскада в клетката. цAMФ-зависима протеин киназа фосфорилира цAMФ-зависим-елемент свързващ протеин (CREB), транскрипционен фактор, които индуцура транскрипцията на определени гени, сред които и C-Fos.[3]

Основни класове вещества, предизвикващи пристрастяване[редактиране | edit source]

Ниво на пристрастяване към определени наркотици[4]:

Наркотик Общо Удоволствие Психична зависимост Физическа зависимост
Хероин 3.00 3.0 3.0 3.0
Кокаин 2.37 3.0 2.8 1.3
Алкохол 1.93 2.3 1.9 1.6
Никотин 2.23 2.3 2.6 1.8
Барбитурат 2.01 2.0 2.2 1.8
Бензодиазепан 1.83 1.7 2.1 1.8
Метамфетамин 1.67 2.0 1.9 1.1
LSD 1.23 2.2 1.1 0.3
Екстази 1.13 1.5 1.2 0.7

Пристрастяване към действие[редактиране | edit source]

Термина пристрастяване се използва и за несвързани с вещество непреодолими импулси за извършване на определено действие като: пазаруване, секс, хранене, хазарт, спорт както и все по-разпространеното пристрастяване към компютър (в това число уикихолизъм). В тези общи случаи терминът пристрастяване се използва за описване на повтаряща се натрапчива необходимост от извършване на дейност, като вредите от нея върху физическото и менталното здравето и социалния живот се осъзнати от потърпевшия. Може да съществуват биологични и психологични фактори, които допринасят за тези зависимости.[5]

Последици от наличието на зависимост[редактиране | edit source]

В крайната си форма проявата на зависимост е олицетворение на фокусираното единствено върху "тук и сега" поведение. Това в повечето случаи провокира натрапчиво поведение и често игнориране на последствията от това поведение върху развитието на личността. С оглед на тези особености, в личния живот на индивид в състояние на зависимост преобладава присъствието на чувство за вина, болка, страх и безнадеждност, които, обаче, не е задължително да бъдат осъзнати като такива. Не е изключено и обострянето на някои депресивни изблици и поява на тревожни симптоми.[6]

Епидемиология[редактиране | edit source]

Неоползотворени години от човешкия живот в следствие разстройства и заболявания причинени от пристрастяване. Брой за 100,000 души за 2002 г.
  няма данни   под 40     40-80   80-120   120-160   160-200   200-240   240-280   280-320   320-360   360-400   400-440   над 440

Най-разпространените зависимости са към легални субстанции като:

Пристрастяване при децата[редактиране | edit source]

Тази тема често по-рано е игнорирана. Това вероятно се дължи на липсата у повечето деца на средства (джобни пари). В допълнение, темата "за опасностите от пристрастяването в детството и юношеството" е табу.

От друга страна запознаването в ранна възраст с социалния феномен на наркоманиите е важна предпоставка за предотвратяването на развитие на зависимост в подрастваща и зряла възраст.

С навлизането на телевизията и компютрите и голямата ангажираност на родителите, все повече деца прекарват твърде много време сами пред компютъра или телевизора.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Psychiatric Mental Health Nursing. Dekker, 2008. ISBN 978-0-7171-4459-4. с. 289.
  2. Feltenstein MW, See RE. The neurocircuitry of addiction: an overview. // Br J Pharmacol 154 (2). 2008 May. DOI:10.1038/bjp.2008.51. с. 261–74.
  3. Kalivas PW, Volkow ND. The neural basis of addiction: a pathology of motivation and choice. // Am J Psychiatry 162 (8). 2005. DOI:10.1176/appi.ajp.162.8.1403. с. 1403–13.
  4. Nutt King, Saulsbury , Blakemore. Development of a rational scale to assess the harm of drugs of potential misuse. // Lancet 369 (9566). 2007. DOI:10.1016/S0140-6736(07)60464-4. с. 1047–1053.
  5. Hooked on Exercise: A Psycho-Biological Explanation. // {{{journal}}}. 1977. OCLC 425154924.
  6. Психотерапия онлайн. // Посетен на 12.11.2011.
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.