Притежателно право

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Притежателно право (английски: entitlement) e гаранцията за достъп до облаги, заради права или споразумения чрез закона и правото. Също така се отнася в по-неофициален смисъл до вярата на някой, че заслужава определено награда, възнаграждение или полза. [1] В английски се употребява и пейоративно в разговорния език (например "a sense of entitlement" - букв. усет, чувство за притежателно право).

Като правен термин, притежателното право не носи ценностно отсъждане, но само означава дадено на някого право. Например в САЩ социалната сигурност е програма на/към притежателното право. [2]

В Разработването на земя (Land Development), Процесът на притежание е правният метод за придобиване на одобрения за правото да се развива определена собственост за желана нужда.

В компютърната сигурност, притежателно право може да се отнася до контрола на достъп.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) http://writ.news.findlaw.com/hamilton/20030828.html
  2. ((en)) Federal entitlement programs more costly".

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Entitlement“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.