Притча

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Завръщането на блудния син, Рембранд

Притча обикновено се наричат кратките иносказателни и нравоучителни разкази, с които Исус Христос и Буда се обръщат към народа. В по-широк смисъл притча е всяка история със сходни характеристики.

Притчите са били успешно използвани като народна психотерапия във всички култури. Те имат седем психотерапевтични функции: на модел, огледало, промяна на перспективата, посредник, контра-концепция, проекционен ефект и междукултурна роля. [1],

Евангелията привеждат притчите на Исус с малки разлики в броя и формата. Някои от най-известните са тези за завръщането на блудния син; за безплодната смоковница; за изгубената овца; за сеяча и други.

мн. притчи, ж. Кратък нравоучителен разказ, в който поуката трябва да се открие в преносния смисъл на цялото.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Притчите на Иисус Христос
  • Ст. Димитрова. Притчите на Изтока - психотерапия на ежедневието. том 1. "Бисерната броеница на Сарасвати" и т. 3 "Когато белият жерав разтвори крилете си" С., 2011[1]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ст. Димитрова. Притчите на Изтока - психотерапия на ежедневието. том 1. С., 2011. стр. 22-33