Причастие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Причастието е нелична глаголна форма, която означава признак или резултат от действие. В българския език причастията се изменят по време (сегашно или минало), залог (деятелен или страдателен) и вид (свършен или несвършен). Като отглаголни прилагателни причастията се менят по род и число и могат да се членуват (причастията се членуват като прилагателните имена). Също така някои причастия могат да изразяват сравнителна/превъзходна степен (напр.: най-непомнещият ученик) и отрицание.

В съвременния български книжовен език различаваме пет вида причастия: сегашно деятелно (четящ), минало свършено деятелно (чел), минало несвършено деятелно (четял), минало страдателно (четен) и деепричастие (четейки). Миналите причастия могат да се употребяват и като част от сложни глаголни форми (напр.: чел съм, четено е, бях чел, била е четена) и като съгласувани определения, т. е. като прилагателни (напр.: четена книга, прочелите книгата ученици). Сегашното деятелно причастие се употребява само като определение (пишеща машина, запомнящо устройство).

ПРА̀ВЯ
(глагол от несвършен вид)
НАПРА̀ВЯ
(глагол от свършен вид)
НАПРА̀ВЯМ
(вторичен несвършен глагол)
Минало страдателно причастие пра̀вен(ия/т) правена(та), правено(то), правени(те) напра̀вен(ия/т) направена(та), направено(то), направени(те) напра̀вян(ия/т), направяна(та), направяно(то), направяни(те)
Минало свършено деятелно причастие пра̀вил(ия/т), правила(та), правило(то), правили(те) напра̀вил(ия/т), направила(та), направило(то), направили(те) напра̀вял(ия/т), направяла(та), направяло(то), направяли(те)
Минало несвършено деятелно причастие пра̀вел(ия/т), правела(та), правело(то), правели(те) напра̀вел(ия/т), направела(та), направело(то), направели(те) напра̀вял(ия/т), направяла(та), направяло(то), направяли(те)
Сегашно деятелно причастие пра̀вещ(ия/т), правеща(та), правещо(то), правещи(те) напра̀вещ(ия/т), направеща(та), направещо(то), направещи(те) напра̀вящ(ия/т), направяща(та), направящо(то), направящи(те)
Деепричастие пра̀вейки напра̀вейки напра̀вяйки
  • Сегашното страдателно причастие е категория, която официално не се разпознава в съвременния български език. Наподобяващи сегашни страдателни причастия думи в българския са: промокаем, разпознаваем, доказуем, изискуем, четим, непреклоним, внушим, досегаем и др. подобни. С прибавянето на -ем/-им към глаголната основа се изразява, че поясняваната част на речта „подлежи или не на дадено действие“, например: „Приходите са несъбираеми“ (приходите не подлежат на събиране, не могат да бъдат събрани). Подобни думи в българския език се разглеждат като прилагателни имена.[1]

Неличните глаголни форми в българския език са причастията, деепричастието и отглаголното съществително име. В съвременния ни език отсъстват категориите инфинитив и супин, които също са нелични глаголни форми.

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]