Пробиотик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Повечето учени дефинират пробиотиците като „живи микробни хранителни добавки, които влияят полезно и благотворно на човека, подобрявайки и оздравявайки вътрешния микробен баланс“. Въздействието на пробиотичните бактерии е изключително трудно да се обясни само чрез сега известните научни данни и наблюдения, вземайки под внимание наличието на милиарди бактерии в бактериалната екосистема на човека. Независимо от това, тяхното влияние върху човешката физиология е огромно и продължава да бъде обект на все повече наблюдения и нови научни факти. Все по-голямо научно и практическо внимание се отделя на тази "невидима" екосистема, която определя състоянието на болест и здраве при хората и при останалите живи системи.

Според известните изследователи на проблема G. W. Tannock и H. W. Holzapfel пробиотичните бактерии оказват въздействие върху организма, като директно се колонизират върху интестиналната мукоза на червата и започват да произвеждат жизнено важни ензими и клетъчни биопродукти. Проучванията показват, че тази колонизация продължава до 10-15 дни и след това те се отмиват по естествен начин. G. W. Tannock обобщава търсените здравословни ефекти на пробиотиците в над 10 различни направления.


Полезни ефекти на пробиотиците[редактиране | edit source]

Човешката слюнка лесно се колекционира с неинвазивни методи. Съдържа много съставки, които са интересни за скрининг, диагностика и мониториране. Множество проучвания през последните 40 години показват корелация между серумните и слюнчените нива на изследваните параметри. Локалното приложение на пробиотици би могло да модифицира по някакъв начин оралната екосистема и да повлияе имунния отговор. Резултатите от пилотно проучване при локален орален прием на таблетки ActiFlora показват че приема на таблетки, които съдържат Lb.bulgaricus и "Str. thermophilus" повишава нивата на секреторния IgA, което най-вероятно отразява подобрявяне на локалната имунозащита.

1. Антитуморен ефект на дебелото черво - Антимутагенна активност; Променя про-канцерогенната активност на колонизираните микроби; Стимулира имунната функция; Влияе на концентрацията на жлъчни соли;

2. Свръхрастеж в тънките черва - Лактобацилите влияят на активността на свръхрастежа, като намаляват токсичните метаболити и антибактериалните характеристики;

3. Сърдечни заболявания - Асимилация на холестерол от бактериалните клетки; Антиокислителен ефект; Променя хидролазната ензимна активност;

4. Антихипертензивен ефект - Бактериалните пептидази действат върху млечния протеин-резултат от антихипертензивни трипептиди; компоненти на клетъчната стена действат като АСЕ инхибитори;

5. Урогенитални инфекции - Адхезия към уринарния и вагинален тракт; Инхибира Н202 продукция; Възстановява нормалната микробна флора

6. Инфекции причинени от Helicobacter pylori - Конкурентна колонизация

7. Алергии - Предпазва от транслокация на антигени в кръвния поток;

8. Модулиране на имунната система - Спомагателен ефект при антиген-специфичен имунен отговор; Регулираща/повишаваща Th1/Th2 клетки; Продукция на цитокинин;

9. Устойчивост към вътрешни патогени - Спомагателен ефект, продукция на антитела; системен имунен ефект; устойчивост към колонизации; създава неподходящи условия за патогените (pH, бактериоцини);

10. Чернодробна енцефалопатия - Инхибира уреазо-продуцираща флора

11. Помагат при смилане на лактозата - Бактериалната лактаза действа на лактозата на тънките черва;

Редица други проучвания показват, че освен посочените в таблица №1 ефекти, пробиотиците произвеждат и редица ензими: protease, amylase, lipase, cellulase и т.н., витамините В1, В2, В6, В12 и други. Те синтезират също аминокиселини, включително и такива, които човешкият организъм не може сам да произведе. Засилват още усвояването от организма на електролити и микроелементи. Досега не са установени контраиндикации за използването им. Не са установени странични и токсични ефекти.


Един от първите пробиотици в света разработен в България от проф. Никола Александров е бил разработен за нуждите на руската и българска космически програми. Продуктът беше разсекретен в края на XX век. Повече информация можете за българският пробиотик разработен от проф. Никола Александров. Пробиотикът е базиран на Lactobacillus Bulgaricus, като едно от уникалните свойства, което все още не е достигнато от други учени разработващи пробиотици е че може да се съхранява при стайна температура без това да причинява умирането на полезните бактерии в него.

Фармакологично и токсикологично проучване на български пробиотик[редактиране | edit source]

Задълбочена научна работа на редица български учени, позволи през последните 15-20 години да се разработят оригинални български пробиотични млечнокисели нисколактозни продукти, съдържащи основно Lactobacillus bulgaricus.

Изисквания към микроорганизмите за приложението им като пробиотици са:

точно дефинирани щамове посредством генетични, серологични, микробиологични и биохимични анализи; липса на патогенност; липса на канцерогенност; наличие на полезни фактори; възможност за колонизиране на дебелото черво; живи култури; резистентност към стомашен и жлъчен сок; доказан клиничен ефект (Ouwehand and Salminen, 1998; Meeting of the International Scientific Association for Probiotics and Prebiotics, 2002). Някои от ефектите на лактобацила Lactobacillus bulgaricus са изучени и документирани в литературата, докато други предстоят да бъдат изследвани.

Редица заболявания започват поради първоначално възникнал дисбаланс на вътрешната микробна флора на човека и свързаната с нея имунобиологична реактивност. Проучванията показват (Oxman et al., 2000; Dora et al., 2002; Cats et al., 2003; Adolfsson et al., 2004), че пробиотичните лактобацили играят важна роля за балансираното хранене при човека и оказват благоприятни ефекти при редица заболявания на стомаха, гастроинтестинални инфекции, болест на Crohn, улцерозен колит, антибиотик асоциирани разстройства, сърдечно-съдови заболявания, като имат и антитуморен, лъчезащитен, антихиперлипидемичен, антиалергичен, имуномодулиращ ефект (Kato et al., 1994; Ivanova et al., 1997; Casas et al., 1998; Bukowska et al., 1998; Cebra, 1999; Bay et al., 1999).


Здравословни ефекти на пробиотиците, съдържащи лактобацили, установени при експериментални и клинични проучвания:

Влияние на пробиотиците върху стомашно-чревния тракт

Хепатопротективен и панкреатопротективен ефект

Антихперлипидемичен ефект

Антитуморен и антимутагенен ефект

Повлияване на имунитета

Антиоксидантна активност

Лъчезащитно действие

Липса на тератогенност

Пробиотиците – исторически преглед на изследванията върху тях в България[редактиране | edit source]

Пробиотиците като "живи микроорганизми” имат профилактично и терапевтично действие, подобрявайки вътрешния микробен баланс. Българското кисело мляко се приема за първия пробиотик, привлякъл вниманието на лауреата на Нобелова награда проф. И. Мечников. След изолирането от д-р Стамен Григоров през 1905 г на причинителя на подквасването, Lactobacillus bulgaricus, Мечников заключва, че тайната на дълголетието на българите се крие в консумирането на кисело мляко. Така И. Мечников става основател на концепцията за пробиотиците. Това поставя началото на множество изследвания върху лечебните и профилактични свойства на киселото мляко и лактобацилите. Установяват се пробиотичните свойства на българското кисело мляко – не само традиционен и оригинален български продукт, а и лидер сред пробиотичните храни в света. Редица български учени посвещават значителна част от професионалната си дейност в изследване на лактобацилите – д-р Ив. Богданов, проф. Балабански, д-р Катранджиев, д-р М. Кондратенко, доц. Р. Еникова, д-р Дончев, проф. Чомаков, Б. Гьошева и мн. др. Задълбочената им научна работа позволи през последните 15-20 години да се разработят оригинални български пробиотични сухи млечнокисели продукти. Тези успехи в научноизследователската и практическо-приложната дейност са принос към делото на родоначалника на науката за пробиотиците д-р Ст. Григоров.


Източници[редактиране | edit source]

Доц. д-р Мариета Георгиева, д.м.

Медицински университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” - Варна

marieta_md@yahoo.com

ЛИТЕРАТУРА

СТАТИИ В НАУЧНИ СПИСАНИЯ

1. Георгиева М., Елисеев В., Борисова П. Проучване ефектите на “BIOMILK” и Silymarin върху експериментален модел на карбонтетрахлорид предизвикана хепатотоксичност при плъхове, Медицина и фармация; 7-8; №12; 2002, 23-24.

2. Георгиева М., Борисова П., Софтова Е. Проучване ефекта на пробиотика BIOMILK при експериментално индуцирана хиперлипидемия, Медицина и фармация; 2, №20; 2003, 20-21.

3. Георгиева, М., Белчева А. Изследване на пробиотика “BIOMILK” за тератогенно действие.- Год. сб.(Научни трудове) ИМАБ; 6, №1; 2000, 55-57.

4. Георгиева, М., Борисова П. Проучване ефекта на пробиотика BIOMILK върху липидния метаболизъм при експериментално индуцирана хиперлипидемия, Сборник от Юбилейна научна конференция с международно участие "20 години ВМИ Стара Загора", Медико-Биологични Науки, Профилактична Медицина и Обществено Здраве; 1; 2002, 109-113.


5. Георгиева М., Паскалев Д, Александров Н., Пробиотици: добрите бактерии на българското кисело мляко, Историко Медицински Сборник; Варна, 2; 2003, 47-51.

Съобщения

1. Георгиева М., Белчева А., Проучване на пробиотика ”BIOMILK” за тератогенен ефект, X-та Асамблея на ИМАБ (Интернационална Медицинска Асоциация България), Варна, Май, 2000.

2. Петров А., Георгиева М., Ефект на пробиотиците BIOMILK върху мастната обмяна на пилоти от военновъздушните сили, IV Варненски международен симпозиум по затлъстяване и съпътстващи заболявания, /abstract/, Албена, юни 2000.

3. Георгиева М., Софтова Е., и др. Проучване ефекта на пробиотика BIOMILK при експериментално индуцирана хиперлипидемия, VI Международен симпозиум по клинична анатомия, Варна, 11-13.10.2002.

4. Георгиева М., Борисова П., Патева Р. Проучване ефекта на пробиотика BIOMILK върху липидния метаболизъм при експериментално индуцирана хиперлипидемия, Юбилейна научна конференция с международно участие, Стара Загора, "20 години ВМИ - МФ - Стара Загора", 18-20.10,2002

5. Георгиева М., Софтова Е., Борисова П. и др. Хепатопротективен ефект на пробиотика BIOMILK върху експериментален модел на карбонтетрахлорид предизвикана хепатоксичност при плъхове, VII Национален конгрес по хранене с международно участие, Варна, 15-17.05.2003.

6. Georgieva M., Softova E., Borisova P. et al. The Probiotics: past, present, future, Fifth National Congres of pharmacology and Toxicology, Sofia 21-23.10.2004.

7. Георгиева М., Г. Бекярова, Борисова П. Влияние на пробиотика Biomilk при индуцирана с индометацин и карбонтетрахлорид липидна пероксидация, VII Варненски международен симпозиум по затлъстяване и съпътстващи заболявания, Албена, 30.05.–1.06.2004.

8. Георгиева М., Софтова Е., Борисова П. И др. Пробиотиците: начин на живот, International Symposium on Original Bulgarian Yogurt, Sofia 25-27.05. 2005.

9. Георгиева М., Ставрев Д., Кирчева А., и др. Д-р Стамен Григоров:100 години от откритието на Lactobacillus bulgaricus Grigoroff, II Балкански конгрес по История на медицината, Варна, 23-25.10.2005.

Външни препратки[редактиране | edit source]