Провища
| Провища Παλαιοκώμη | |
| — село — | |
  Провища  Провища  Провища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Амфиполи |
| Надм. височина | 135 m |
| Население | 1723 души (2001) |
Провища (на гръцки: Παλαιοκώμη, Палеокоми, до 1927 Προβίστα, Провиста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Амфиполи, област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в южната част на Сярското поле, в северозападните склонове на планината Кушница (Пангео).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В на XIX век Провища е голямо гръцко-турско село в кааза Зъхна на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ е трикорабна базилика от XIX век.[2] Гръцка статистика от 1866 година показва Провища, Превиста, Протиста (Προβίστα, Πρέβιστα, Πρωτίστα) като село със 750 жители гърци и 400 турци.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Провиста (Provista) живеят 840 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Провища (Provischta) е посочено като село с 207 домакинства и 160 жители мюсюлмани и 460 гърци.[5]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Провишта (Пирвишта) като село със 142 гръцки и 44 турски къщи.[6] Според Георги Стрезов към 1891 Превища е гръцко село.[7]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Правища брои 275 турци и 1330 гърци.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В началото на войната селото е напълно опожарено от българските войски, които използват материалите от разрушените къщи за изграждане на укрепления. От старото село оцеляма само църквата с камбанария и един от четирите съществуващи моста - Провищкият мост.[9]
В 20-те години турското население на Провища се изселва и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. Селото се измества на север.[9] Според преброяването от 1928 година селото е смесено със 178 бежански семейства и 639 души.[10] В 1927 година селото е прекръстено на Палеокоми (в превод Старо село).
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Яврико[11] | Γιάβρικον | Микрокорфи | Μικροκορφή[12] | възвишение на Ю от Провища[11] |
| Баирес[11] | Μπαΐρες | Микроплагиес | Μικροπλαγιές[12] | възвишение на ЮЗ от Провища[11] |
| Хлабулия[11] | Χλαμπούλια | Рахес | Ράχες[12] | възвишение (62 m) на СЗ от Провища[11] |
| Хасан паша[11] | Χασάν Πασά | Дасома | Δάσωμα[12] | възвишение в Кушница (495 m) на ИЮИ от Провища[11] |
| Хасан паша[11] | Χασάν Πασά | Ктимата | Κτήματα[12] | местност на ИСИ от Провища[11] |
| Солу дере[11] | Σολού Ντερέ | Толо Рема | Θολό Ρέμα[12] | кушнишка река на И от Провища[11] |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Провища
Иоанис Сискос, гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония[13]- Поликарп Теологидис (1868 - 1919), дебърско-велешки митрополит на Цариградската патриаршия
- Атанасиос Триантафилидис, гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония[14]
- Починали в Провища
- Апостолос Дзанис (1913 - 1941), гръцки комунист
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Church of Virgin Mary in Palaiokomi // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-11-09. Посетен на 9 ноември 2014.
- ↑ Σχινά, Ν. „Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία“, τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240 – 241. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ а б Γεφύρι της Παλαιοκώμης // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 15 август 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1046. (на гръцки)
- ↑ Σίσκος Ιωάννης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-22.
- ↑ Τριανταφυλλίδης Αθανάσιος (3) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-22.
| ||||||||||||||||||||
