Провища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Провища
Παλαιοκώμη
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАмфиполи
Надм. височина135 m
Население1723 души (2001)

Провища (на гръцки: Παλαιοκώμη, Палеокоми, до 1927 Προβίστα, Провиста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Амфиполи, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южната част на Сярското поле, в северозападните склонове на планината Кушница (Пангео).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В на XIX век Провища е голямо гръцко-турско село в кааза Зъхна на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ е трикорабна базилика от XIX век.[2] Гръцка статистика от 1866 година показва Провища, Превиста, Протиста (Προβίστα, Πρέβιστα, Πρωτίστα) като село със 750 жители гърци и 400 турци.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Провиста (Provista) живеят 840 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Провища (Provischta) е посочено като село с 207 домакинства и 160 жители мюсюлмани и 460 гърци.[5]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Провишта (Пирвишта) като село със 142 гръцки и 44 турски къщи.[6] Според Георги Стрезов към 1891 Превища е гръцко село.[7]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Правища брои 275 турци и 1330 гърци.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В началото на войната селото е напълно опожарено от българските войски, които използват материалите от разрушените къщи за изграждане на укрепления. От старото село оцеляма само църквата с камбанария и един от четирите съществуващи моста - Провищкият мост.[9]

В 20-те години турското население на Провища се изселва и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. Селото се измества на север.[9] Според преброяването от 1928 година селото е смесено със 178 бежански семейства и 639 души.[10] В 1927 година селото е прекръстено на Палеокоми (в превод Старо село).

Прекръстени с официален указ местности в община Провища на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Яврико[11] Γιάβρικον Микрокорфи Μικροκορφή[12] възвишение на Ю от Провища[11]
Баирес[11] Μπαΐρες Микроплагиес Μικροπλαγιές[12] възвишение на ЮЗ от Провища[11]
Хлабулия[11] Χλαμπούλια Рахес Ράχες[12] възвишение (62 m) на СЗ от Провища[11]
Хасан паша[11] Χασάν Πασά Дасома Δάσωμα[12] възвишение в Кушница (495 m) на ИЮИ от Провища[11]
Хасан паша[11] Χασάν Πασά Ктимата Κτήματα[12] местност на ИСИ от Провища[11]
Солу дере[11] Σολού Ντερέ Толо Рема Θολό Ρέμα[12] кушнишка река на И от Провища[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Провища
  • Иоанис Сискос, гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония[13]
  • Поликарп Теологидис (1868 - 1919), дебърско-велешки митрополит на Цариградската патриаршия
  • Атанасиос Триантафилидис, гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония[14]
Починали в Провища

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Church of Virgin Mary in Palaiokomi // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-11-09. Посетен на 9 ноември 2014.
  3. Σχινά, Ν. „Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία“, τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240 – 241. (на руски)
  7. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  9. а б Γεφύρι της Παλαιοκώμης // Ελληνικός Ορειβατικός Σύλλογος Καβάλας. Посетен на 15 август 2022 г. (на гръцки)
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1046. (на гръцки)
  13. Σίσκος Ιωάννης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-22.
  14. Τριανταφυλλίδης Αθανάσιος (3) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-22.