Венера (програма)

Вижте пояснителната страница за други значения на Венера.

Венера е името на поредица от космически апарати, изстреляни от СССР в периода 1961 до 1984 с цел изследване на планетата Венера. За космическите апарати по програмата е характерно изстрелването им по двойки, с интервал от една или две седмици.

Осем сонди от програмата се приземяват успешно на планетата и събират информация от нейната повърхност (също и една сонда от програма Вега с подобна конструкция). В допълнение три апарата от програмата изпращат информация за атмосферата на Венера (както и две атмосферни сонди от програма Вега).

Успехите на мисията включват първия апарат, навлязъл в атмосферата на друга планета от Слънчевата система, първия апарат, осъществил меко кацане на повърхността на друга планета, първите снимки и механични измервания на повърхността, както и първите изследвания на релефа на друга планета с помощта на радар.

Ранни конструкции[редактиране | редактиране на кода]

Венера 1 е изстреляна на 12 февруари 1961 г. След отдалечаването ѝ на 7,5 милиона км, връзката с нея е прекъсната. Преминала е на около 100 000 км от планетата. Венера 2 изстреляна на 12 ноември 1965 г., прелита на 27 февруари 1966 г. на 24 000 км от планетата. Апаратите Венера 3, 4, 5 и 6 имат сходна конструкция с тегло около един тон. Изстреляни са от ракетата носител Мълния. Състоят се от орбитален модул и спускаем модул, снабден с инструменти за извършване на атмосферни измервания. Въпреки че на спускаемия модул липсва устройство, позволяващо меко кацане, се допуска, че е възможно той да достигне до повърхността все още функциониращ. Малко преди навлизане в атмосферата на Венера спускаемият модул се отделя от орбиталния модул, като орбиталния модул изгаря в атмосферата на планетата. Спускаемият модул предава телеметрия към наземния контрол.

Първи успехи[редактиране | редактиране на кода]

Венера 7 е първият апарат с конструкция, позволяваща достигане на повърхността на Венера и осъществяване на меко кацане. Част от повърхностните измервания са изгубени поради повреда в електрониката на спускаемия модул, но Венера 7 успява да предаде първите директни измервания на температурата и налягането. Както и в предишните 3 мисии, чрез помощта на наземен доплеров радар, използвайки радиосигналите на спускаемия модул, биват измерени високи стойности на ветровете в горните слоеве на атмосферата на Венера (около 100 m/s).

Венера 8 е оборудван с допълнителни инструменти, като гама-спектрометър. Орбиталният модул на Венера 7 и 8 е сходен с предишните конструкции и подобен на мисията Зонд 3.

Усъвършенствани конструкции[редактиране | редактиране на кода]

Апаратите Венера 9, 10, 11, 12, 13 и 14 имат подобрена конструкция, включваща значително количество оборудване. Стартовото им тегло е около 5 тона. Изстреляни са с помощта на ракетата носител Протон. За разлика от предишните модели, при които орбиталният модул навлиза директно в атмосферата на Венера, за пръв път при мисиите Венера 9, 10, 15 и 16 е осъществено влизане в орбита около планетата. Орбиталният модул ретранслира сигналите на спускаемия модул към Земята.

Значителната температура и налягане на повърхността на Венера налагат използването на сферична конструкция на спускаемия модул, вътрешността на който е под значително по-ниско налягане и бива охлаждана. В горната част на модула се намира въздушната спирачка, приличаща на антена. Поради значителната плътност на атмосферата на Венера, въздушната спирачка е изключително ефективна, позволяваща на апарата да намали скоростта си до около 20 km/h непосредствено преди достигане на повърхността. В долната част е монтиран сферичен пръстен, конструиран с цел поглъщане на енергията при контакт с повърхността. За разлика от апарати изпратени към Марс и Луната, на спускаемия модул не са установени ракетни ускорители. Спускаемите модули функционират на повърхността от около 20 мин до 2 часа, значително по-кратко от аналогични мисии до Марс и Луната.

Спускаемият модул на Венера 15 и 16 е заменен с радар с цел изследване на релефа на планетата.

На спускаемите модули на Венера 9 – 14 са установени две камери. Получени са данни само от една от камерите на Венера 9 и 10, тъй като защитният капак на другата камера не се отваря. В случая с Венера 11 и 12 и двете камери не проработват. Проблемите са разрешени едва при Венера 13 и 14.

Мисията Вега с цел изследване на Венера и Халеевата комета през 1985 г. е подобна на предишните мисии, но за разлика от тях включва и атмосферна сонда, която предава данни в продължение на около два дни.

Мисии по програма Венера[редактиране | редактиране на кода]

Сонди по програма Венера
Име	Tип означение, сериен номер	№ по COSPAR	Старт	Цел на мисията	Пристигане на Венера	Резултат
Спутник 7	1ВA, № 1	1961-002A	4 февруари 1961	Прелитане	Нeуспешен старт на 4-тата степен на ракетата носител, сондата остава в земна орбита, изгаря в атмосферата на 26 февруари 1961 г.
Спутник 8	1ВA, № 2	1961-003С	12 февруари 1961	Извеждане на сондата в посока към Венера	Успешно извеждане, платформата остава в земна орбита, изгаря в атмосферата няколко дни по-късно.
Венера 1	1ВA, № 2	1961-003A	12 февруари 1961	Прелитане	19 май 1961	На 27 февруари по пътя за Венера се загубва връзката със сондата. Тя прелита край планетата на разстояние около 100 000 km.
Спутник-19	2MВ-1, № 1	1962-040A	25 август 1962	Влизане в атмосферата	Неуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 28 август 1962 г.
Спутник-20	2MВ-1, № 3	1962-043C	1 септември 1962	Влизане в атмосферата	Неуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 6 септември 1962 г.
Спутник-21	2MВ-2, № 1	1962-045A	12 септември 1962	Прелитане	Неуспех при задействането на 3-тата степен на ракетата носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 14 септември 1962 г.
Космос 21	3MВ-1, № 1	1963-044A	11 ноември 1963	Прелитане	Неуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 16 ноември 1963 г.
Венера 1964А	3MВ-1, №. 2	–	19 февруари 1964	Прелитане	Експлозия на третата степен на ракетата носител при старта, апарата е унищожен.
Космос 27	3MВ-1, № 3	1964-014A	27 март 1964	Прелитане	Неуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 28 март 1962 г.
Зонд 1	3MВ-1, № 4	1964-016D	2 април 1964	Влизане в атмосферата	19 юли 1964	След неуспешен опит за корекция на маршрута на 14 май се загубва връзката със станцията. Корабът преминава на няколко млн. км от Венера
Венера 2	3MВ-4, № 4	1965-091A	12 ноември 1965	Прелитане	27 февруари 1966	Връзката със сондата се загубва преди прелитането около планетата.
Венера 3	3MВ-3, № 1	1965-092A	16 ноември 1965	Влизане в атмосферата	1 март 1963	Връзката със сондата се изгубва малко преди навлизането в атмосферата. Това е първият обект, създаден от човек, кацнал на друга планета.
Космос 96	3MВ-4, № 6	1965-094A	23 ноември 1965	Прелитане	Поради авария на третата степен сондата не успява да напусне орбитата си около Земята. Изгаря на 9 декември 1965 г. в плътните слоеве на атмосферата.
Венера 4	4В-1, № 310	1967-058A	12 юни 1967	Влизане в атмосферата	18 октомври 1967	Влиза в атмосферата и предава данни докато се спуска до височина 28 km от повърхността.
Космос 167	4В-1, № 311	1967-063A	17 юни 1967	Влизане в атмосферата	Неуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 25 юни 1967 г.
Венера 5	4В-1, № 330	1969-001A	5 януари 1969	Влизане в атмосферата	16 май 1969	Влиза в атмосферата и предава данни докато се спуска до височина 26 km от повърхността.
Венера 6	4В-1, № 331	1969-002A	10 януари 1969	Влизане в атмосферата	17 май 1969	Влиза в атмосферата и предава данни докато се спуска до височина 11 km от повърхността.
Венера 7	4В-1, № 630	1970-060A	17 август 1970	Кацане	15 декември 1970	Първо кацане на друга планета. Предава данни от повърхността в продължение на 23 минути.
Космос 359	4В-1, № 631	1970-065A	22 август 1970	Кацане	Неуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 6 ноември 1970 г.
Венера 8	4В-1, № 670	1972-021A	27 март 1972	Кацане	22 юли 1972	Успешно кацане на повърхността. Предава данни в продължение на 50 минути.
Космос 482	4В-1, № 671	1972-023A	31 март 1972	Кацане	Неуспех при задейставането на 4-тата степен на ракетата носител, остава в земна орбита и изгаря в атмосферата на 5 май 1981 г.
Венера 9	4В-1, № 660	1975-050A	8 юни 1975	Орбитален и кацащ апарат.	22 октомври 1975	Орбиталния модул става първият изкуствен спътник на друга планета. Кацащият апарат предава данни от повърхността на Венера, включително и сниммки в продължение на 53 минути.
Венера 10	4В-1, № 661	1975-054A	14 юни 1975	Орбитален и кацащ апарат.	25 октомври 1975	Орбиталният модул става изкуствен спътник на планетата. Кацащият апарат предава данни от повърхността на Венера, включително и сниммки в продължение на 65 минути.
Венера 11	4В-1, № 360	1978-084A	9 септември 1978	Прелитащ и кацащ апарат	25 декември 1978	Орбиталният модул след преминаването около планетата минава в хелиоцентрична орбита. Кацащият апарат предава данни от повърхността на Венера в продължение на 95 минути. Снимки не са предавани, тъй като камерата не се задейства.
Венера 12	4В-1, № 361	1978-086A	14 септември 1978	Прелитащ и кацащ апарат	21 декември 1978	Орбиталният модул след преминаването около планетата минава в хелиоцентрична орбита. Кацащият апарат предава данни от повърхността на Венера в продължение на 110 минути.
Венера 13	4В-1	1981-106A	30 октомври 1981	Прелитащ и кацащ апарат	1 март 1982	Кацащият апарат се приземява на Венера. Предава данни от повърхността в продължение на 127 минути, получени са първите цветни снимки от повърхността. Прелитащият модул след преминаването си около планетата остава в хелиоцентрична орбита.
Венера 14	4В-1	1981-110A	4 ноември 1981	прелитащ и кацащ апарат	5 март 1982	Кацащият апарат се приземява на Венера. Предава данни от повърхността в продължение на 57 минути, получени са и цветни снимки от повърхността. Прелитащият модул след преминаването си около планетата остава в хелиоцентрична орбита.
Венера 15	4В-2	1983-053A	2 юни 1983	Спътник на Венера	10 октомври 1983	Достига и остава в орбита на Венера и в продължение на 8 месеца провежда радарно картиране на северното полукълбо на планетата до 30 градуса от Северния полюс (с разделителна способност от 1-2 км).
Венера 16	4В-2	1983-054A	7 юни 1983	Спътник на Венера	14 октомври 1983	Достига и остава в орбита на Венера и картографира повърхността на планетата. Контактът със сондата продължава до 12 юли 1984 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Венера (програма)