Прогрес (космически кораб)
Вижте пояснителната страница за други значения на Прогрес.
| Прогрес (космически кораб) | |
 Товарен космически кораб Прогрес |
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Функция | Използва се за снабдяване на Международната космическа станция с провизии. Преди се е използвал за снабдяване на съветските и руските космически станции. |
| Тип | Товарен |
| Производител | Ракетно-космическа корпорация „Енергия“ |
| Страна |  Русия |
| Основен потребител | Федерална космическа агенция |
|
Производителност
|
|
| Операционен живот | 6 месеца скачен за станцията |
| Товар | 2600 кг |
|
Размери
|
|
| Височина | 7,23 метра |
| Диаметър | 2,72 метра |
| Обем | 7,6 метра3 |
|
Маса
|
|
| При излитане | 7249 кг |
|
Оперативни данни
|
|
| Статут | Активен |
| Общо полети | 124 |
| Първи полет | 20 януари 1978 |
Прогрес е руски непилотиран снабдителен кораб. Полетите му са в автоматичен режим, но при скачване с космическа станция позволява качването на космонавти и оттук се класифицира като пилотиран от производителя си.[1][2][3] Корабът е производен на космическия кораб Союз и се изстрелва от ракета-носител Союз. В момента снабдява Международната космическа станция (МКС), а преди това е използван от руските космически станции. На година Прогрес извършва от 3 до 4 полета до МКС. Корабът остава скачен до пристигането на нов товарен или на транспортния Союз (който, използва същите докове за скачване). Малко преди пристигането им, Прогрес се разкачва и разрушава в атмосферата.
Пренася гориво и други провизии до всички станции от Салют-6 досега. Идеята за Прогрес идва от констатацията, че за дългосрочните мисии ще са нужни допълнителни провизии.
Съдържание |
Конструкция [редактиране]
По форма и размери е много близък до кораб Союз. Съставен е от три модула:
- Херметизиран преден модул. Той носи провизиите за екипажа, като научно оборудване, дрехи, пакетирана и прясна храна, и писма от семействата на космонавтите.
- Горивно отделение. Модулът за обратно навлизане в атмосферата на Союз е заменен от нехерметизирано двигателно и горивно отделение. Горивото се пренася в две цистерни.
- Двигателен модул. Той е разположен в задната част на кораба, не е променян от този при Союз и съдържа навигационните двигатели използвани за автоматично скачване със станцията. Може да бъде използван за коригиране орбитата на станцията,когато корабът е стикован с нея.
Прогрес има намалена маса в сравнение със Союз,понеже е непилотиран и се използва за еднократна употреба. Това означава, че не са му необходими животоподдържаща система и топлинни щитове. Освен това не може да бъде разделян на отделни модули. След изпълнение на мисията Прогрес се разкачва и изгаря в атмосферата.
Варианти [редактиране]
Като цяло има много малки изменения при различните му варианти, най-съществена е промяната на името.
Прогрес (1978-1990) [редактиране]
Построени са 42 кораба, които са използвали първата конструкция на Прогрес. Последният от тези кораби е изстрелян през май 1990 г.
Бюрото разработващо тези кораби е РКК Енергия. Работата по конструирането на Прогрес започва в средата на 1973 г. Обозначението по ГРАУ е 11F615A15. Проектът на кораба е завършен до февруари 1974 г., а първият е готов за изстрелване през ноември 1977 г. Стартът е на 20 януари 1978 г. с ракета-носител, която се използва за изстрелване и на корабите Союз.
| Дължина | 7,94 м |
| Диаметър на товарния модул | 2,2 м |
| Максимален диаметър | 2,72 м |
| Маса при изстрелване | 7 020-7 249 кг |
| Маса на товара (Прогрес 1-24) | ~2 300 кг |
| Маса на товара (Прогрес 24-45) | ~2 500 кг |
| Обем на товарното отделение | 6,6 м3 |
Прогрес-М (1989-настояще) [редактиране]
Основна статия: 
Подобреният кораб Прогрес-М е изстрелян за пръв път през август 1989. Първите 43 полета са до космическата станция Мир; след свалянето на Мир от орбита са извършени 18 полета до Международната космическа станция, а нови полети вече са насрочени за в бъдеще.
Като цяло Прогрес-М е същият като Прогрес, но има и малки подобрения направени след полетите на корабите Союз-T и Союз-ТМ. Може да прекара 30 дни в автоматичен полет и е способен да носи 100 кг товар повече от предшественика си.За разлика от стария Прогрес, М серията може да връща предмети на Земята. Това е извършвано с помощта на капсулата Радуга, която може да върне на Земята товар с маса 150 кг. Тя е дълга 1,5 м, има диаметър 60 см и сухо тегло 350 кг. Прогрес-М може да се скачва с предния док на станция и да прехвърля гориво. Използва същата скачваща система като Союз и за пръв път има слънчеви панели.
| Дължина | 7,23 м |
| Диаметър на товарния модул | 2,2 м |
| Максимален диаметър | 2,72 м |
| Маса при изстрелване | 7 130-7 249 кг |
| Маса на товара | 2 600 кг |
| Суха маса на товара | 1 500 кг |
| Обем на товарното отделение | 7,6 м3 |
| Дължина на слънчевите панели | 10,6 м |
Прогрес-М1 (2000-настояще) [редактиране]
Прогрес-М1 е друг вариант, който може да носи повече гориво до станциите (но е с по-малко общо тегло). Извършени са 11 полета на такива кораби.
| Маса | 7 150 кг |
| Капацитет на товара | 2 230 кг |
| Капацитет на ракетното гориво | 1 950 кг |
| Капацитет на сухия товар | 1 800 кг |
Прогрес-М2 [редактиране]
Прегрес-М2 е планиран вариант за обслужване на космическа станция Мир 2, но не е конструиран по финансови причини. Вариант М2 е трябвало да има по-голям обслужващ модул за да побира по-голям товар или модул на космическа станция и трябвало да бъде изстрелван с ракета-носител Зенит.[4]
Сегашно състояние на кораба и сравнение с други снабдителни кораби [редактиране]
И днес се използват кораби Прогрес за снабдяване на Международната космическа станция. Между 1 февруари 2003 и 26 юли 2005 г. те са единствените имащи възможност да доставят големи количества провизии до станцията. Космическата совалка не лети в този период заради инцидента със совалката Колумбия при полета STS-107 и Прогрес-М доставя ракетно гориво за станцията. Последният засега полет беше на 5 февруари 2008 г.
Подобно на Союз (и за разлика от повечето американски кораби) Прогрес има автоматична навигационна система, която позволява автоматично скачване със станцията.
Автономен товарен кораб [редактиране]
Европейската космическа агенция (ЕКА) има свой собствен непилотиран снабдителен кораб с името Автономен товарен кораб (ATV).[5] Първият кораб е изстрелян на 9 март 2008 г. в 04:03 (GMT)[6] и носи името Жул Верн, кръстен по името на големият френски писател Жул Верн. ATV може да изведе 9 тона товар в космоса или грубо казано три пъти повече от Прогрес.Ще бъде изстрелван по един кораб ATV до МКС на всеки 12-18 месеца с помощта на ракета-носител Ариана 5.
Орион [редактиране]
Новият американски космически кораб Орион ще замести совалката през 2010 г. и подобно на Прогрес ще има два варианта. Едната версия ще има херметизиран модул за екипажа,оборудван със складови отделения за храна или връщане на материали на Земята. В другата версия модулът е заменен от скачващ пръстен върху по-голям обслужващ модул с възможност МКС да се избутва в по-висока орбита.
След Прогрес [редактиране]
РКК Енергия предлага замяната на Прогрес с нов кораб с името Паром. С него ще се пренася товарен контейнер с тегло до 15 тона до и от МКС, както Клипер така и всеки друг
Вижте също [редактиране]
Източници [редактиране]
| Уикипедия разполага с Портал:Космически полети |
- ↑ www.friends-partners.org
- ↑ www.spacecraftnames.info
- ↑ Designations of Soviet and Russian Missiles and Spacecraft
- ↑ Progress M2. // Посетен на 22 март 2008.
- ↑ Automated Transfer Vehicle, ESA document EUC-ESA-FSH-003 Rev 1.2 (specification). // ЕКА. Посетен на 2 април 2008.
- ↑ Europe launches its first re-supply ship – Jules Verne ATV – to the ISS. // Европейска космическа агенция.
|
||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||
