Проект Югоизточен Анадол
Проектът "Югоизточен Анадол" (на турски: Güneydoğu Anadolu Projesi, GAP) е многостранно насочен проект за регионално развитие на югоизточна Турция. Проектът възниква през 70-те години на 20 век като част от програмата на турското правителство да намали различията между богатата западна, и по-бедната източна част на страната.
Проектът обхваща развитието на водноелектрически централи, горско и селско стопанство, училища и болници, пътна инфраструктура и други.
Съдържание |
История [редактиране]
Още при Ататюрк, основателят на републиката, се заражда идеята за експлоатиране на потенциала на реките Тигър и Ефрат, имайки предвид нарастващото потребление на електричество в Турция.
През 70-те започва мащабно строителство на язовири и водноелектрически централи в района, което по-късно прераства в ГАП. Кюрдските терористични актове през 90-те почти поставят края на проекта, но той продължава и е завършен до 1/3 през 2005 г. По същото време са завършени 8 от 19 ВЕЦ, или почти 75%.
Цел [редактиране]
Целта на проекта е да доведе до икономическо, политическо и културно възраждане в югоизточна Турция.
Главни икономически цели са построяване на язовири, които ще осигуряват вода за напояване на нови селскостопански площи и за електрическа енергия, построяване на необходимата инфраструктура като училища, здравни заведения и пътища за бъдещо развитие.
Ефектът от проекта ще бъде активизирането на населението във всички сфери на социалния живот, разширяването на достъпът до образование и Интернет, осигуряването на нови работни места и изравняването на различията между населението в различните части на Турция.
Приоритет на правителството е по-активно участие на международната общност, под егидата на подкрепящата проекта ООН.[1]
Икономическо развитие [редактиране]
Селско стопанство [редактиране]
Проектът ще увеличи селскостопанските площи със 17 000 кв.км.
Язовири [редактиране]
| Реализация на язовирните проекти, 2001[2] | |||
| Име | Капацитет (MW) | Електрическа продукция (GWh/yr) | Статус |
|---|---|---|---|
| язовир Каракая | 1,800 | 7,354 | в експлоатация от 1987 |
| язовир Ататюрк | 2,400 | 8,900 | в експлоатация от 1992 |
| язовир Биреджик | 672 | 2,516 | в експлоатация от 2000 |
| язовир Каркамъш | 189 | 652 | в експлоатация от 1999 |
| Шанлъурфа | 50 | 124 | строи се |
| язовир Бюйюкчай | 30 | 84 | плануван |
| язовир Кочали | 40 | 120 | плануван |
| язовир Съръмташ | 28 | 87 | плануван |
| язовир Кахта | 75 | 171 | плануван |
| Фатопаша | 22 | 47 | плануван |
| Еркенек | 7 | 43 | проучва се |
| Басейн на Ефрат | 5,313 | 20,098 | |
| язовир Диджле | 110 | 298 | в експлоатация от 1997 |
| язовир Кралкъзъ | 94 | 146 | в експлоатация от 1997 |
| язовир Батман | 198 | 483 | в експлоатация от 1998 |
| язовир Илъсу | 1,200 | 3,833 | строи се |
| язовир Джизре | 240 | 1,208 | планиран |
| язовир Силван | 150 | 623 | планиран |
| язовир Кайсер | 90 | 341 | планиран |
| язовир Гарзан | 90 | 315 | проучва се |
| Басейн на Тигър | 2,172 | 7,247 | |
| Общо | 7,485 | 27,345 | |
Инфраструктура [редактиране]
Проект Югоизточен Анадол предвижда 22 язовира (с година на завършване):
- Басейн на Ефрат
- Язовир Ататюрк (1992)
- Язовир Биреджик (2000)
- Язовир Бюйюкчай
- Язовир Чамгази (1998)
- Язовир Чаталтепе
- Язовир Гьомикан
- Язовир Ханджаъз (1988)
- Язовир Кахта
- Язовир Каракая (1987)
- Язовир Каркамъш (1999)
- Язовир Каяджък
- Язовир Кемлин
- Язовир Кочали
- Язовир Съръмташ
- Басейн на Тигър
- Язовир Батман (1998)
- Язовир Джизре
- Язовир Диджле (1997)
- Язовир Гарзан
- Язовир Кайсер
- Язовир Кралкъзъ (1997)
- Язовир Илъсу
- Язовир Силван
Източници [редактиране]
- ↑ http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/features/setimes/newsbriefs/2003/08/030825-WMI-005
- ↑ Energy at GAP official website
Вижте също [редактиране]
- ((en)) сайт на ГАП
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Southeastern Anatolia Project“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |