Проект Югоизточен Анадол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Проектът "Югоизточен Анадол" (на турски: Güneydoğu Anadolu Projesi, GAP) е многостранно насочен проект за регионално развитие на югоизточна Турция. Проектът възниква през 70-те години на 20 век като част от програмата на турското правителство да намали различията между богатата западна, и по-бедната източна част на страната.

Проектът обхваща развитието на водноелектрически централи, горско и селско стопанство, училища и болници, пътна инфраструктура и други.

История[редактиране | edit source]

Местоположение на ГАП

Още при Ататюрк, основателят на републиката, се заражда идеята за експлоатиране на потенциала на реките Тигър и Ефрат, имайки предвид нарастващото потребление на електричество в Турция.

През 70-те започва мащабно строителство на язовири и водноелектрически централи в района, което по-късно прераства в ГАП. Кюрдските терористични актове през 90-те почти поставят края на проекта, но той продължава и е завършен до 1/3 през 2005 г. По същото време са завършени 8 от 19 ВЕЦ, или почти 75%.

Цел[редактиране | edit source]

Целта на проекта е да доведе до икономическо, политическо и културно възраждане в югоизточна Турция.

Главни икономически цели са построяване на язовири, които ще осигуряват вода за напояване на нови селскостопански площи и за електрическа енергия, построяване на необходимата инфраструктура като училища, здравни заведения и пътища за бъдещо развитие.

Ефектът от проекта ще бъде активизирането на населението във всички сфери на социалния живот, разширяването на достъпът до образование и Интернет, осигуряването на нови работни места и изравняването на различията между населението в различните части на Турция.

Приоритет на правителството е по-активно участие на международната общност, под егидата на подкрепящата проекта ООН.[1]

Икономическо развитие[редактиране | edit source]

Селско стопанство[редактиране | edit source]

Проектът ще увеличи селскостопанските площи със 17 000 кв.км.

Язовири[редактиране | edit source]

Реализация на язовирните проекти, 2001[2]
Име Капацитет (MW) Електрическа продукция (GWh/yr) Статус
язовир Каракая 1,800 7,354 в експлоатация от 1987
язовир Ататюрк 2,400 8,900 в експлоатация от 1992
язовир Биреджик 672 2,516 в експлоатация от 2000
язовир Каркамъш 189 652 в експлоатация от 1999
Шанлъурфа 50 124 строи се
язовир Бюйюкчай 30 84 плануван
язовир Кочали 40 120 плануван
язовир Съръмташ 28 87 плануван
язовир Кахта 75 171 плануван
Фатопаша 22 47 плануван
Еркенек 7 43 проучва се
Басейн на Ефрат 5,313 20,098
язовир Диджле 110 298 в експлоатация от 1997
язовир Кралкъзъ 94 146 в експлоатация от 1997
язовир Батман 198 483 в експлоатация от 1998
язовир Илъсу 1,200 3,833 строи се
язовир Джизре 240 1,208 планиран
язовир Силван 150 623 планиран
язовир Кайсер 90 341 планиран
язовир Гарзан 90 315 проучва се
Басейн на Тигър 2,172 7,247
Общо 7,485 27,345

Инфраструктура[редактиране | edit source]

Ядрото на проекта: Язовир Ататюрк

Проект Югоизточен Анадол предвижда 22 язовира (с година на завършване):

Басейн на Ефрат
  1. Язовир Ататюрк (1992)
  2. Язовир Биреджик (2000)
  3. Язовир Бюйюкчай
  4. Язовир Чамгази (1998)
  5. Язовир Чаталтепе
  6. Язовир Гьомикан
  7. Язовир Ханджаъз (1988)
  8. Язовир Кахта
  9. Язовир Каракая (1987)
  10. Язовир Каркамъш (1999)
  11. Язовир Каяджък
  12. Язовир Кемлин
  13. Язовир Кочали
  14. Язовир Съръмташ
Басейн на Тигър
  1. Язовир Батман (1998)
  2. Язовир Джизре
  3. Язовир Диджле (1997)
  4. Язовир Гарзан
  5. Язовир Кайсер
  6. Язовир Кралкъзъ (1997)
  7. Язовир Илъсу
  8. Язовир Силван

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/features/setimes/newsbriefs/2003/08/030825-WMI-005
  2. Energy at GAP official website

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Southeastern Anatolia Project“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.