Произход на албанците

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иречековата езикова линия разделя геги и тоски

Произходът на албанците е предмет на спор между историците. Мнозинството изследователи са на мнение, че албанците са потомци на населението на Балканите от античността - илири (местни или мигрирали от север, изтласкани от южните славяни) или дарданци, с възможност даки или траки (агриани и пеони). Това са романизирани народи по време на Римската империя. Повечето учени подкрепят т.нар. автохтонна теория за произхода на албанците, сред която най-популярна е „илирийската теория“, т.е. албанците са наследници в една или друга степен на древните илири.

Алтернативна теория[редактиране | edit source]

Другата алтернативна теория, застъпвана от по-малък брой изследователи гласи, че албанците са пришълци на Балканите от епохата на средновековието. В подкрепа на тезата си, тези изследователи изтъкват, че най-ранното споменаване на албанци с тяхната Арбанон е в края на 11 век от Анна Комнина в нейната прочута "Алексиада". Съществуват различни версии сред застъпващите това алтернативно становище, като тези, че албанците в една или друга степен са потомци на кутригури, котраги, авари или други племена от индоевропейски (ирански) произход от времето на великото преселение на народите.

В подкрепа на алтернативната теория за неавтохтонния произход на албанците, някои изследователи отбелязват и факта на наличието на Кавказка Албания през античността. Много малко са доказателствата за албанска култура от предхристиянския период, като няма и такива от албанската митология и фолклор, в подкрепа на една или друга теза. Това се обяснява от обстоятелството, че албанците до ново време са безписмени. Отделно от това, територията населявана от албанци попада под властта на различни държави през отделни исторически периоди - Византия, Първо българско царство, пак Византия, Второ българско царство, Рашка, Душаново царство, Османска империя, със значително венецианско влияние от 13 век насетне над албанските земи (виж Албанско кралство).

До създаването на независима Албания през 1913 г., единствено в периода на османската инвазия на Балканите, албанците проявяват някакъв народностен стремеж към самостоятелност и то предвид турската опасност от завладяване на земите им (виж Албански владения и Лежка лига).

Лингвистични проучвания[редактиране | edit source]

Тези факти и обстоятелства от албанската история, в съчетание с липсата на достоверни данни и сведения за миналото на албанците прави неимоверно труден отговора на въпроса за произхода на албанците. Единствено лингвистиката позволява да се направят някакви относително точни изводи за албанския произход. Албанският език е европейски език със сигурност. По отношение на класификацията му, той се определя като отделен самостоятелен клон на индоевропейските езици, и принадлежащи към т.нар. кентум група, а езикът на древните илири, според болшинството езиковеди е от групата на сатем езиците по изоглоса. Сравнителното езикознание, въпреки оскъдицата и липсата на данни за илирийския език, го отнася по-скоро към този мъртъв език, отколкото към тракийския език. От съвременните езици, албанския е най-близък с арменския. Лингвистичните данни, колкото и да са ограничени, са единствените които позволяват да се изгради някаква сравнително верна представа за произхода на албанците, но съвсем не са достатъчни тя да се защити, и при това убедително.[1]

Други проучвания[редактиране | edit source]

Генетичните и антропологични проучвания показват, че албанците имат общ произход с европейските народи, което подкрепя лингвистичната класификация на албанския език, в стремежа на науката достоверно да изясни произхода на днешните албанци.

Други теории[редактиране | edit source]

Най-ранно възникналата теория за произхода на албанците е географската, свързвайки ги с Кавказка Албания. Според тази теория за произхода на албанците, те са мигрирали на Балканите от Кавказ през късната античност или ранното средновековие по време на Великото преселение на народите. В известен смисъл, географската теория се подкрепя и от лингвистичните проучвания, които показват известно сходство между албанския и иранските езици, които са самостоятелен клон на индоевропейските езици.

Според друга теория от 19 век за произхода на албанците, те са наследници на древните пеласги. Тази теза лансирана от Йохан Георг фон Хан добива голяма популярност и е много модерна за времето си, поради оспорването на "историческото право" върху Древна Елада от елините, но не се подкрепя от каквито и да е научни доказателства, а по-скоро чрез нея се преследват политически цели.

През 90-те години на 20 век, немския лингвист Готфрид Шрам лансира едно екстравагантно виждане за произхода на албанците, че те произлизат от тракийските беси, които като старо местно население били изселени от византийците в началото на 9 век в Централна Албания за противодействие на настъплението на Първата българска държава към територията на днешна Албания.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Малкълм, Ноел. Кратка история на Косово, Произход на сърби, албанци и власи, стр. 62-82. ЛИК, ISBN 954-607-407-1, 2001, второ издание след 1998.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]