Прокуратура на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Прокуратурата на България е структура на държавното обвинение в системата на съдебната власт на България.

Тя е независима част от съдебната система, отделна от съда. Съгласно Конституцията на Република България структурата на прокуратурата на Република България е в съответствие с тази на съдилищата, а главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

В Търновската конституция не се споменава изрично ролята на прокуратурата.

...на съдебните места и лица, действащи от името на княза. Отношението на княза към тия места и лица се определя чрез особени наредби.

чл 13 от Търновската конституция

Нейната роля за пръв път в страната се определя в Закона за устройство на съдилищата в България от 1880 г.[2].

Следствени органи[редактиране | редактиране на кода]

Според Конституцията на Република България

Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон.

Глава шеста, Чл. 128. Изм. - ДВ, бр. 27 от 2006 г.

Следствени органи са Националната следствена служба и окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури. Следственият отдел в Софийската градска прокуратура е със статут на окръжен следствен отдел. (чл.148 от Закона за съдебната власт)[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Конституция на Република България, чл. 126
  2. История – раздел от официалния сайт на Прокуратурата на Република България
  3. Следствени органи // Прокуратура на Република Бъллгария. Архивиран от оригинала на 2014-03-31. Посетен на 31 март 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]