Пролетно северноамериканско турне на Лед Зепелин (1970)
| Пролетно северноамериканско турне на Лед Зепелин | ||||
| Турне на Лед Зепелин | ||||
| Информация | ||||
|---|---|---|---|---|
| Дестинации | САЩ  , Канада  | |||
| Начална дата | 21 март 1970 | |||
| Крайна дата | 18 април 1970 | |||
| Брой етапи | 1 | |||
| Изнесени концерти | 25 (26 планирани) | |||
| Брутна печалба | 1 200 000 ＄ | |||
| Хронология на турнетата на Лед Зепелин | ||||
| ||||
Пролетното северноамериканско турне на Лед Зепелин е петото ‘Американско’ (САЩ и Канада) турне на Английската рок-група Лед Зепелин между 21 март и 18 април 1970 г. То започва само седмица след предишното, Европейско, турне на групата.
История[редактиране | редактиране на кода]
В много отношения тази обиколка е огромен успех за групата, инкасираща приход от 1 200 000 долара. Във Ванкувър и Монреал[1] са отбелязани нови рекорди за посещаемост на техни концерти. Лед Зепелин са обявени за почетни граждани на Мемфис.[1]
Серията концерти е свързана и с някои неприятни инциденти по отношение сигурността на събитията, което опорочава турнето.[2] По това време в САЩ има множество демонстрации против войната във Виетнам и ескалацията на гражданско напрежение е много висока. В някои градове на групата е отказан достъп до места за хранене, а в Тексас Цепелин са били заплашени с пистолет.[3]
Тези събития вдъхновяват Робърт Плант за текста на „That’s the way“ от предстоящия Led Zeppelin III, написана в любимата му „Bron-Yr-Aur“ (Уелс).[1]
На едно от летищата в Канада е открадната китарата на Пейдж 1960 Gibson Les Paul „Black Beauty“. Въпреки последвалите опити с обяви в списания и възнаграждения, тя никога не се завръща при собственика си!
Първоначално, да открият концертите на групата, са ангажирани шотландците Stone the Crows (менажирани в миналото от Питър Грант), но впоследствие идеята е отхвърлена и в следващите турнета Лед Зепелин са без съпорт на техните шоута.[1]
Последната изява в Лас Вегас е отменена заради проблеми с гласа на Плант.
Сетлист[редактиране | редактиране на кода]
- We're Gonna Groove
- I Can't Quit You Baby (на 21 и 25 март)
- Dazed and Confused
- Heartbreaker
- Bring It On Home
- White Summer / Black Mountain Side
- Since I've Been Loving You
- Organ Solo / Thank You
- What Is and What Should Never Be
- Moby Dick
- How Many More Times
Бисове:
- Whole Lotta Love
- Communication Breakdown
Концерти[редактиране | редактиране на кода]
| Дата | Град | Държава | Място |
|---|---|---|---|
| 21 март 1970 г. | Ванкувър | Канада |
Pacific Coliseum |
| 22 март 1970 г. | Сиатъл | САЩ |
Seattle Center Coliseum |
| 23 март 1970 г. | Портланд | Memorial Coliseum | |
| 25 март 1970 г. | Денвър | Denver Auditorium Arena | |
| 26 март 1970 г. | Солт Лейк Сити | Salt Palace | |
| 27 март 1970 г. | Ингълуд | The Forum | |
| 28 март 1970 г. | Далас | Memorial Auditorium | |
| 29 март 1970 г. | Хюстън | Hofheinz Pavilion | |
| 30 март 1970 г. | Питсбърг | Civic Arena | |
| 31 март 1970 г. | Филаделфия | The Spectrum | |
| 1 април 1970 г. | Бостън | Boston Garden | |
| 2 април 1970 г. | Чарлстън | Charleston Civic Center | |
| 4 април 1970 г. | Индианаполис | Indiana State Fairgrounds Coliseum | |
| 5 април 1970 г. | Балтимор | Baltimore Civic Center | |
| 7 април 1970 г. | Шарлът | Charlotte Coliseum | |
| 8 април 1970 г. | Ралей | Dorton Auditorium | |
| 9 април 1970 г. | Тампа | Curtis Hixon Hall | |
| 10 април 1970 г. | Маями Бийч | Miami Beach Convention Center | |
| 11 април 1970 г. | Сейнт Луис | Kiel Auditorium | |
| 12 април 1970 г. | Блумингтън | Met Center | |
| 13 април 1970 г. | Монреал | Канада |
Montreal Forum |
| 14 април 1970 г. | Отава | Ottawa Civic Centre | |
| 16 април 1970 г. | Евансвил | САЩ |
Roberts Municipal Stadium |
| 17 април 1970 г. | Мемфис | Mid-South Coliseum | |
| 18 април 1970 г. | Финикс | Arizona Coliseum |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Lewis, Dave and Pallett, Simon (1997) Led Zeppelin: The Concert File, London: Omnibus Press. ISBN 0-7119-5307-4, p. 45.
- ↑ Luis Rey (1997) Led Zeppelin Live: An Illustrated Exploration of Underground Tapes, Ontario: The Hot Wacks Press, p. 84.
- ↑ Chris Welch (1994) Led Zeppelin, London: Orion Books. ISBN 1-85797-930-3, p. 49.