Променлива звезда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Голяма част от звездите на небесната сфера практически се намират в стационарно състояние, т.е. в състояние на механично и топлинно равновесие. Промените в тяхната маса, радиус, светимост, температура, плътност, както и в химичния им състав стават много бавно и практически не се наблюдават. Съществуват, обаче и други звезди, които ту бледнеят, ту засияват с ослепителен блясък. Още в древността те са наречени "Променливи звезди". Променливите звезди са всички звезди, чиито блясък не е постоянна величина, а се изменя с определена амплитуда. Откриването на променливите звезди е от изключителна важност. Причините за промяната в блясъка на тези звезди не е външна, а се дължи на протичащи в самите звезди физични процеси. Наблюдават се около 14000 звезди, които не се проявявят бурно, но все пак изпитват повече или по-малко периодични или пък съвсем хаотични и непрекъснати колебания на блясъка. Наричат се пулсиращи променливи, защото може да се каже, че за повечето от тях колебанията в блясъка се предизвикват от колебанията в размерите им. Звездата ту се издува, ту се свива, като непрекъснато търпи радиални пулсации. Една такава пулсираща звезда е алфа от съзвездие Малка мечка, позната като Полярна звезда. Групата на пулсиращите звезди е изключително разнообразна. В нея се откриват повече от 10 типа променливи. Тяхното проучване дава изключително важна информация за Вселената: чрез двойни звезди можем да измерим директно масите им, да проследим драматичната им еволюция, можем да измерим разстоянието до други галактики(с наблюдения на свръхнови звезди, както и на цефеиди) и т.н.

Откриването на променливостта на някои звезди започнало с Дейвид Фабрициус (1564-1617) през 1596, когато той установил, че звездата Мира (омикрон Кит) е променлива. По това време това било сензация, защото всички силно вярвали, че звездите са вечни и неизменни, фиксирани върху въображаемата сфера на неподвижните звезди. Той нарекъл звездата „Мира“, което на латински означава „чудна“. След почти век, италианският астроном Геминиано Монтанари (1633-1687) установил, че втората по яркост звезда от съзвездието Персей променя блясъка си. Тази звезда се наричала „Алгол“, или „Дяволската звезда“, което означава, че арабите, които са и дали това име, са забелязали променливостта на Алгол още преди Монтанари.

Променливостта на звездите може да се дължи на физически промени в тях (пулсиращи звезди), или на затъмнения на една от звездите от другата в двойна система.