Променлив ток

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Променливият ток(АС) е електрически ток, който изменя периодично във времето своята големина и посока.Честотата на промяна на посоката на тока се измерва в херци (Hz). В практиката променливият ток бива монофазен и трифазен. Монофазният се използва за битовата електрическа мрежа, трифазният - за промишлеността, тъй като е удобен за захранване на електрически асинхронни двигатели. Променливият ток се произвежда чрез електрически машини, които превръщат механичната енергия на въртене в електрическа енергия, използвайки принципа на електромагнитната индукция. Тези машини се наричат генератори. Променливият ток може да служи като преносител на енергия и като носител на информация. В електроразпределителната мрежа в Европа за домакински нужди тече еднофазен променлив ток с честота 50 Hz и напрежение 220 V, в САЩ честотата е 60 херца при напрежение 110 V, а Япония използва смесено 50 и 60 херца.

Във военната, авиационната, космическата, морската и текстилната техника се използват също 400 Hz или по-високи честоти, които дават възможност за по-малки габарити и тегло на електрическите двигатели при запазване на същата мощност.

Коаксиални кабели[редактиране | edit source]

При честоти по-големи от 1 GHz (гигахерц) незащитените проводници губят твърде много енергия отделяща се като електромагнитно поле , затова се използват коаксиални кабели. Коаксиалните кабели имат проводник в проводникова тръба (екран), отделени от диелектричен слой. Токът, който тече във вътрешния проводник е равен и обратен на този, който тече във вътрешната част от тръбата. Електромагнитното поле се запазва напълно в кабела и не се отделя енергия извън него. Коаксиалните кабели имат значително по-малко загуби за честоти до 20 GHz. За микровълновите честоти, по-високи от 20 GHz, загубите (дължащи се предимно на разпръскващия фактор на диелектрика) стават твърде големи.


Вижте също[редактиране | edit source]