Прония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Прония се нарича поземлено владение във Византия през Средновековието. Появява се през втората половина на 11 век под формата на пожизнено дарение, правено от централната власт на особено отличили се лица (в това число и жени) във военно или друго отношение. Освен притежатели на земята, владетелите на пронии (прониари) са притежатели и на населението живеещо на нея и събират данъците от пронията в своя полза. В самото начало прониарите нямат точно определени задължения, от 12 век са задължени да набират войска за империята. От втората половина на 13 в. прониите започват да се предават и по наследство, превръщайки се в типична феодална форма на собственост.

Пронии са засвидетелствани и в средновековна Сърбия, където, според „Законника на Стефан Душан“, земята от тях не може да бъде отчуждавана, дори и за дарение на Църквата.

Източници[редактиране | edit source]

Николов, Йордан. Колинка Исова. Средновековието. Справочник. Свят. София, 1994.