Проповед на планината

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Проповедта на планината (Карл Блох - 1890 г.)

Проповедта на планината е проповед чрез която Исус Христос дава на хората деветте блаженствата. Този сюжет се съдържа в две от евангелиятата - на Матей и Лука.

Проповедта на планината заема видно място в изследванията на екзегетите. Често неточно в христологията се приема, че с проповедта на планината, Исус отхвърля Тората, а напротив:

Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.

Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

(Мат 5:17-18)

Според канона, косвено по евангелието от Лука се извежда заключението, че Исус не отхвърля закона (Тората и Декалога), а отрича тълкуването и предаването му от книжниците и фарисеите (Лук 6:5-10). По времето на Исус Библията, т.е. Стария завет е съдържал само два от крайните си три раздела - Тората и Пророците. Те не били считани за "Библия" в съвременния смисъл като една книга, а за две отделни сбирки от свещени писания. Писанията (третия раздел от Библията) са завършени едва през 2 век.[1]

Планината на блаженствата[редактиране | edit source]

Според евангелието от Матей, проповедта е направена на хълм, докато според евангелието от Лука, проповедта е извършена на равно място.

Планината на която е направена Проповедта на планината се нарича още "планината на блаженствата". Според древна византийска традиция, това е планината Карун Хатин (буквално "Двата рога", защото има два върха), която се намира по пътя между Тавор и Капернаум, което е на около 6 км западно от Тибериада. След византийците така смятат и кръстоносците, като и Католическата енциклопедия продължава да застъпва тази версия. Гръцката православна традиция също счита, че това е планината на блаженството по склоновете на която е отправена Проповедта на планината.

По времето на Наполеон, някои считат, че планината на блаженството е Арбел, която се намира на западния бряг на Галилейското езеро, южно от Капернаум.

От средата на ХХ век, след изграждането на католически храм на върха на планината Нахум, в непосредствена близост до Табха, мястото става известно също като планината на блаженството. Днес християнски поклонници от всички вероизповедания, а също и много туристи, посещават това място, считайки го за планината на блаженството.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 23-25. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.

Външни препратки[редактиране | edit source]