Простата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Описание: 1) семепровод 2) торбичка на семепровода 3) тестиси 4) отделителен канал на тестисите 5) контур на простатата 6) еякулационен канал 7) простатна торбичка 8) жлези на простатата 9) уретрален сфинктер 10) уретра 11) край на семепровода 12) горна част на уретрата

Простатата е жлеза от мъжката репродуктивна система. Разположена е непосредствено под пикочния мехур и маншетоподобно обгражда уретрата - каналът, през който урината се пренася от пикочния мехур през центъра на простатата и пениса извън тялото. Простатната жлеза достига големината на кестен и неправилна сферична форма около ранните 20 години. Жлезата остава с такава големина до около 40-ата година, когато започва да нараства.

Урологията и в частност андрологията са науките, които се занимават с проблемите на простатата.

Простатата има връх насочен надолу и три дяла – ляв, десен и среден. Пикочният канал я прекосява отвесно. През тъканта на жлезата преминават и изхвърлящите канали.

Простатата е изградена от две части – жлезна и мускулна. Жлезната част е съставена от около 30 различно големи жлези, чийто канали се отварят в пикочния канал. Мускулната част е представена от множество гладкомускулни влакна, образуващи пространствено сплетение около жлезите. При еякулация мускулатурата се съкращава и изстисква съдържимото на жлезите в пикочния канал, където се присъединява към излизащата от изхвърлящите канали семенна течност. Отвън простатната жлеза е обвита в дебела капсула.

Като орган на половата система простатната жлеза претърпява възрастови промени. При деца представлява малко тяло, в което преобладава мускулната тъкан. След пубертета тя нараства и достига описания по-горе вид. В старческа възраст настъпва обратно развитие на жлезата. В някои случаи тя хипертрофира, като с уголемяването си средният дял притиска пикочния канал и причинява затруднение в нормалното уриниране.

Решението при уголемена простата е отстраняване на жлезата по оперативен път. Най-остарели са методите на отворената операция, след това е трансуреталната резекция (ТУРП), а най-новите методи са безкръвното отстраняване с лазер. Като отлично решение се смята вапоризацията със "зелен лазер", когато простатната тъкан бива "изпарена" при третиране с определена дължина на лазерния лъч.