Протогеровисти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Протогеровисти
Информация

Протогеровистите, също Вътрешна македонска революционна организация (протогеровисти), а след 1930 година също Шандановисти, са идейно и политическо течение във Вътрешната македонска революционна организация, което се оформя след убийството на генерал Александър Протогеров от юли 1928 година, като опозиция на водената от Иван Михайлов политика в организацията.

Предпоставки[редактиране | редактиране на кода]

Окръжно на протогеровисткия ЦК в състав Георги Попхристов и Петър Шанданов, с което се обявява за невалиден печатът у Иван Михайлов

В годините между 1924 – 1928 година се създават няколко предпоставки за дискредитирането на генерал Александър Протогеров в редиците на Вътрешната македонска революционна организация. След подписването и оповестяването на т. нар. Майски манифест върху тримата членове на ЦК на ВМРО Александър Протогеров, Тодор Александров и Петър Чаулев пада сянка на съмнение, както в самото ВМРО, така и от буржоазните среди в и извън България. Александър Протогеров присъства на убийството на Тодор Александров и в следващите дни остават силни съмнения за участието му в заговора. Въпреки това, по време на Горноджумайските събития Александър Протогеров не е сред наказаните и фактически е реабилитиран на конгреса на ВМРО в Сърбиново от 1925 година. Тогава той повторно е избран за член на ЦК на ВМРО заедно с Иван Михайлов и Георги Попхристов, а всякакви обвинения срещу него са отхвърлени, включително от Иван Михайлов.[1]

В следващите години до 1928 година Александър Протогеров постепенно се дистанцира от дейността на организацията, като отношенията му с Иван Михайлов се изострят. Промяната на тактиката, честите убийства на организационни членове, български политици и общественици, опитите за еднолично управление на Михайлов са сред основните причини за конфликта. В началото на 1928 година започват преговори по свикването на нов общ конгрес на организацията, тъй като мандата на ЦК и Задграничното представителство изтичат през февруари същата година. От март 1928 година това започват поредица тайни срещи, на които присъстват членовете на ЦК, ЗП и техните запасни членове. По предложение на Иван Михайлов е прието решение за съкращаване броя на делегатите за предстоящия конгрес, което удря позициите на ръководителите на Битолския революционен окръг. Второто предложение на Иван Михайлов е да се премахне Задграничното представителство, настройва членовете му срещу самия Иван Михайлов. Последните две причини, поради които преговорите се провалят, а свикването на конгрес се отлага са намерението да се търси сметка на Иван Михайлов за редица издадени от него смъртни присъди без знанието на другите членове на ЦК и засилващите се връзки между него и Иван Вълков и Андрей Ляпчев, като поставя ВМРО на тяхна служба.[2]

Съставени са няколко помирителни комисии, но фракциите остават непримирими. От едната страна застават членовете на ЦК на ВМРО Александър Протогеров и Георги Попхристов, Задграничните представители Наум Томалевски, Кирил Пърличев и Георги Баждаров, заместниците им Петър Шанданов и Ангел Узунов, а от другата Иван Михайлов, Йордан Гюрков и Йордан Бадев. В такъв момент Иван Михайлов поръчва убийството на Александър Протогеров, което е извършено на 7 юли 1928 година.[3] Фактически то е координирано от Кирил Дрангов и е извършено със знанието и подкрепата на българското правителство. Като основен аргумент, изтъкнат в брошурата „Защо бе убит Александър Протогеров. Светлина върху събитията от 1924 и 1928 години.“, се изтъква мнимото участие на генерала в убийството на Тодор Александров[4].

Разцепление[редактиране | редактиране на кода]

Съобщение от Задграничното представителство на ВМРО (протогеровисти), 15 октомври 1928 г.

Веднага след убийството на генерала Петър Шанданов заема неговото място в Централния комитет. Заедно с Георги Попхристов оглавяват опозицията срещу Иван Михайлов. Петър Шанданов, като заместник-член на ЦК на ВМРО трябва да заеме мястото на Александър Протогеров, но отказва да присъства на бъдещия конгрес. Двата враждуващи лагери не признават легитимността на противниковата организация и паралелно продължават революционната дейност със свои централни комитети и печатни издания. След като влизането му в ЦК на ВМРО е официално оповестено в комюнике на ЗП на ВМРО, Петър Шанданов заедно с другия член на ЦК Георги Попхристов излизат с декларация, в която осъждат самоволните действия на Иван Михайлов и започват подготовка за свикване на нов организационен конгрес. Заедно те започват политически и обществени сондажи, като в кратко време разбират, че Иван Михайлов има подкрепата на правителството и македонските емигрантски организации. На съвещание от 20 юли 1928 година Мишо Шкартов, Георги Попхристов, Петър Шанданов, членовете на ЗП на ВМРО, приближени до тях войводи, четници и терористи решават да направят опит да превземат базата на Иван Михайлов в Пиринска Македония. На 23 юли Петър Шанданов и Мишо Шкартов посрещат четите на Борис Изворски, Пандо Струмишки, Лазар Христов, Георги Гевгелийски и Димитър Димашев в Белово, след което четите са изпратени на юг. Четите са разбити при Юндола на 25 юли, а втора подобна акция от оцелелите четници е разбита при Обидим на 20 август.[5]

След тези провалени акции Протогеровистите променят тактиката си. Осланят се на широка пропаганда в България и зад граница. Търсят да установят връзки и да получат финансови помощи за борба с михайловистите. От първостепенна важност е кой ще овладее органа на ВМРО в-к „Македония“. Директорът му Георги Кулишев и редакторът Васил Пундев не следват „правилната линия“ и са противници на братоубийствата. Затова Михайлов ги отстранява и поверява вестника на своя кумец Симеон Евтимов. След убийството на Протогеров Евтимов отначало заклеймява убийците, но после минава в лагера на „михайловистите“. Кулишев и Пундев обаче не млъкват. Те започват да издават в. „Македонски глас“, а после „Вардар“, паралелно издават и „Свобода или смърт“, преименуван по-късно на „Революционен лист“. В началото на 1929 година Протогеровистите осъществяват четническа акция в Западна Македония, което води до популяризиране на тяхната кауза. Петър Шанданов, със знанието на Георги Попхристов, но държейки в ниведение членовете на Задграничното правителство, осъществява редица срещи с представители на ВМРО (обединена), СССР и други заинтересовани кръгове, като потвърждава намерението на протогеровистите с михайловисткото крило на ВМРО. По нареждане на Иван Михайлов започват убийства на висшите функционери на Протогеровистите, като Георги Баждаров, Наум Томалевски, Васил Пундев и други.

Цилевъ, Наум, Симо Костов. Образътъ и дѣлата на вилнѣещата въ София и изъ България сръбско-болшевишка шпионска и злодейска шайка, рѫководена отъ Перо Шандановъ, Димитъръ Влаховъ, Кръстанъ попъ Тодоровъ, Пецо Трайковъ и подобнитѣ на тѣхъ. май 1933.

Създава се помирителна комисия между двете крила в състав: Климент Бояджиев, Петър Дървингов, Христо Силянов, д-р Никола Стоянов, Димитър Михайлов и Владимир Руменов, но преговорите пропадат след като ВМРО (Михайловисти) подновява политическите убийства, а ВМРО (Протогеровисти) отвръща с убийството на Йордан Гюрков. Със знанието на министър-председателя Андрей Ляпчев Георги Попхристов и Кирил Пърличев са пленени от Михайловистите и са принудени да се оттеглят от борбата във ВМРО.[7] Крайната нетърпимост между двете крила се изражда в братоубийствена война. Шанданов е основен водач на протогеровистите и оглавява протогеровистката експедиция към Петрички окръг, която е разбита на 25 юли 1928 г. на Юндола. Застава начело на втора чета, която в началото на август отново е разбита при село Обидим.[8] Сътрудничи си активно с другите протогеровисти Петър Трайков и Лев Главинчев. Жертви на борбите стават четници, войводи, журналисти и общественици и от двете страни. Така по различно време се стига до убийствата на Михайловите съратници – Димитър Михайлов, Йордан Гюрков, Симеон Евтимов, Щерьо Божинов, Панчо Тодоров, Пандил Шишков, Иван Параспуров и др. Не по-малко са жертвите от страна на протогеровистите.

Шандановисти[редактиране | редактиране на кода]

Декларация на ЦК на ВМРО (протогеровисти), декември 1928 г., подписана от Георги Попхристов и Петър Шанданов
Декларация на ЦК на ВМРО (протогеровисти), декември 1928 г., подписана от Георги Попхристов и Петър Шанданов

Постепенно войната между крилата става терористична, докато освободителното движение е в упадък. Враждата превръща отмъщението в цел и енергията на ВМРО отива за вътрешни борби. През лятото на 1931 година е проведен и протогеровистки конгрес с цел легитимизиране и утвърждаване на фракцията в организацията. През 30-те години „протогеровистите“ Петър Шанданов, Кръстан Поптодоров, Петър Трайков, Лев Главинчев, започват да получават ежемесечно финансова издръжка от Югославското консулство в София чрез Геме Димитров, за да продължават междуособиците във ВМРО.[9][10] Именно този тип кадри, както и техните поддръжници прибягват към рискованите връзки с Военния съюз и Политическия кръг „Звено“, с БЗНС „Пладне“ и с про-комунистическата ВМРО (обединена). През 1934 година, поради сложните политически проблеми в България е извършен военен преврат. Превратът е про-югославски проект на хо­рата, с които сръбското разузнаване е най-тясно свърза­но: групата около Г. М. Димитров, кръгът на Кимон Георгиев, протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанданов и социалистът Димо Казасов.[11] Да ликвидират царя, ако откаже да подпише указа за новото правителство, са натоварени Лев Главинчев и Перо Шанда­нов, но царят подписва. Една от първите задачи на новата власт е поставяне­то на ВМРО извън закона и издаването на задочна смърт­на присъда над Иван Михайлов. На 9 октомври 1934 г. в гр. Марсилия Владо Черноземски извършва атентат и убива краля на Югославия. След убийството на Караджорджевич кризата в правителството на Кимон Георгиев ста­ва очевидна, а членове на Звено настояват за разпускане на ВМРО (Протогеровисти), което се случва същата година. През януари 1935 г. в България е съставен нов кабинет, в който военните поемат пряко отговорността за управлението на държавата. За разлика от предходния кабинет, новият продължава с репресиите не само срещу михайловисткото крило, но започва репресии и срещу участвалите в преврата протогеровисти.

През 40-те години на XX век някои от „протогеровистите“ като Петър Шанданов, Кръстан Поптодоров, Петър Трайков, Лев Главинчев и други заемат крайнолеви позиции и се включват в партизанско движение в България на Отечествения фронт и комунистическата съпротивата във Вардарска Македония на ЮКП по време на Втората световна война. След завземането на властта от комунистите в България и Югославия част от протогеровистите заемат ръководни позиции в ЮКП и БКП, но скоро след това са свалени от постовете си.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 224 – 226.
  2. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 227 – 284.
  3. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 284 – 292.
  4. ↑ Билярски, Цочо. „Документи за убийството на Тодор Александров през 1924 година.“
  5. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 18 – 19.
  6. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 542 – 544.
  7. ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
  8. ↑ НДТ, Добрич, Календар на събитията Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
  9. ↑ Янчулев, Методи. Едно разкритие за междуособните борби във ВМРО през 1924 – 1934 г., сп. България-Македония, Брой 1, 2010 г.
  10. ↑ Мићић, Срђан. Протогеровисти ВМРО у југословенској служби 1930 – 1935 // Војноисторијски гласник 2. с. 70 – 102.[неработеща препратка]
  11. ↑ Превратът на 19 май 1934 г. – югославски проект за ликвидирането на България
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Протогеровисти&oldid=11983684“.