Професор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Професор (от латински: professor "някой, който е приет за експерт в някое изкуство или наука, учител, преподавател от най-висок ранг" [1]) е университетски преподавател и научен изследовател, това е най-високата университетска академична титла и степен, която се присъжда в академичните институции [2]. За разлика от университетите в научните академии това е академик. В някои страни в чужбина под асоцииран професор се разбира българската академична степен доцент.

В България[редактиране | edit source]

В България съгласно актуалния Закон за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), професор е академична длъжност на преподавател в университет, ВУЗ или научна институция (БАН).

За присъждането на това звание е задължително кандидатстващото лице да е било вече хабилитирано като доцент (възможно и старши научен сътрудник II ст.) и да е защитило научната степен и Доктор на науките след защитата на степен доктор. В практиката по изключение от изричното изискване за предварително придобиване на степента Доктор на науките в някои изолирани случаи се допуска вместо съответната защитена втора дисертация (след защитата на първата дисертация за степента Доктор) лицето да е разработило научен труд със съответното количество и качество приноси в научната област, за която кандидатства. Законът предполага кандидатът да е автор на научни трудове (монографии, както и статии и студии), публикувани задължително след предшестващата хабилитация (придобиване на звението "доцент"), а желателно и да е автор (или съавтор в доказана чрез протокол степен) на учебник или учебно помагало за студенти по съответната научна специалност. В процедурата за придобиване на званието професор по закон е недопустимо опирането на процедурата върху трудове, които са публикувани извън строго научни издания (т.е. притежаващи научни ред колегии) или пък само върху учебник или учебни помагала, които не се квалифицират като научен труд с иновативна същност. Водещ критерий в цялата процедула е научният принос на претендента, независимо, че става дума за преподавателско звание.

Според законодателството научното звание „Старши научен сътрудник I ст.“ от научните институти в България е равнопоставено на званието „Професор“ .

Някои нововъзникнали частни висши учебни заведения присъждат званието професор за свои собствени преподавателски кадри с решение на своя Академически съвет, но без национална санкция от Висшата атестационна комисия - например "професор на НБУ", като пояснението след "професор" на практика не се изписва.

В чужбина[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) professor, Online Etymology Dictionary
  2. Професор, Тълковен речник