Процентно споразумение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Факсимиле на предложените от Чърчил и приети от Сталин проценти

Процентно споразумение (на английски: Percentages agreement), според някои източници, е сключено в Москва на 9 октомври 1944 г.

Това е геостратегическа договореност между Уинстън Чърчил (премиер) и Антъни Идън (външен министър), представляващи Британската империя, и Йосиф Сталин (премиер) и Вячеслав Молотов (външен министър), представляващи Съветския съюз, за разпределението на процента влияние на 2-те страни на Балканите и в част от Централна Европа с оглед наближаващия край на Втората световна война.

Документ[редактиране | edit source]

По време на срещата Чърчил предлага Съветският съюз да има 90% влияние в Румъния и 75% в България, Великобритания да има 90% влияние в Гърция, а в Югославия и Унгария влиянията да са по 50%.

На следващия ден, 10 октомври, Чърчил информира за договореностите американския представител Хариман, който отсъства от срещата за процентното споразумение.[1]

Последици[редактиране | edit source]

Трябва да се отбележи, че описваната среща се е състояла през октомври 1944 г. (en:Moscow Conference (1944)), когато България, в частност, вече цял месец е била окупирана от Червената армия, така че "влиянието" на СССР в нея със сигурност е било над 90%, а според някои и почти 100%. В тези условия, независимо от мотивите на Чърчил, постигането и на 25% "западно влияние" в България (с други думи, известно ограничаване на съветското влияние), би облагодетелствалo България, запазвайки поне част от нейния суверенитет.

Остава неясен въпросът какво точно се е разбирало под "проценти влияние" и как "влияещите сили" биха решавали евентуални спорни въпроси, свързани с някоя от страните, изброени в споразумението.

Освен това, дори споразумението наистина да е било сключено (което се оспорва от мнозина), никаква част от него не е била спазена. Съветското влияние в Унгария, Румъния и България след войната остава почти 100%, докато в Гърция (след края на гражданската война там) то е почти нулево. Що се отнася до Югославия, то каквото и влияние да е имал там СССР веднага след войната, след разрива между Сталин и Тито през 1948 г. то е било напълно ликвидирано, при това с известна западна помощ.

Използването на това споразумение като доказателство че Чърчил е "продал" България на Сталин, няма никакви основания, защото България не е била "на Чърчил" -- нито в този момент (октомври 1944 г.), нито преди съветската окупация (поне от края на 1941 г., когато България е обявила война на САЩ и Великобритания).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Уинстън Чърчил и Балканите, стр. 291-293. Рива, ISBN 978-954-320-105-1, 2007, Ново издание.

Вижте също[редактиране | edit source]