Пръстени на Юпитер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Планетата Юпитер има система от пръстени, познати като Пръстени на Юпитер. Това е третата пръстенова система, открита в Слънчевата система след тези на Сатурн и Уран. За първи път пръстените са наблюдавани през 1979 от сондата Voyager 1[1] и изследвани през 1990-те от Галилео.[2] Пръстените са наблюдавани и от Хъбъл и от Земята през последните 25 години.[3] Наземните наблюдения на пръстените изискват използването на най-големите телескопи.[4]
Пръстените на Юпитер са тънки и са съставени предимно от прах.[1][5] Пръстените се разделят на 4 основни компонента: тънък вътрешен слой, известен като "ореол"; относително ярък и изключително тънък "основен пръстен" и два широки и дебели външни "газови пръстени", кръстени на луните, от чийто материал са съставени: Амалтея и Тива.[6]
Основният пръстен и "ореолът" са съставени от прах, изхвърлен при сблъсъците с висока скорост на метеороити с луните Метис, Адрастея и други небесни тела.[2] Снимките с висока разделителна способност, получени от New Horizons през февруари и март 2007 разкриват фината структура на основния пръстен.[7]
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
- ↑ 1,0 1,1 Smith, B. A., Soderblom, L. A.; Johnson, T. V.; et al. (1979). „The Jupiter System through the Eyes of Voyager 1“. Science 204: стр. 951–957, 960–972.
- ↑ 2,0 2,1 Ockert-Bell, M. E., Burns, J. A.; Daubar, I. J.; et al. (1999). „The Structure of Jupiter’s Ring System as Revealed by the Galileo Imaging Experiment“. Icarus 138: стр. 188–213. DOI:10.1006/icar.1998.6072.
- ↑ Meier, R., Smith, B. A.; Owen, T. C.; et al. (1999). „Near Infrared Photometry of the Jovian Ring and Adrastea“. Icarus 141: стр. 253–262. DOI:10.1006/icar.1999.6172.
- ↑ de Pater, I., Showalter, M. R.; Burns, J. A.; et al. (1999). „Keck Infrared Observations of Jupiter’s Ring System near Earth’s 1997 Ring Plane Crossing“. Icarus 138: стр. 214–223. DOI:10.1006/icar.1998.6068.
- ↑ Showalter, M. A., Burns, J. A.; Cuzzi, J. N.; Pollack, J. B. (1987). „Jupiter's Ring System: New Results on Structure and Particle Properties“. Icarus 69 (3): стр. 458–498. DOI:10.1016/0019-1035(87)90018-2.
- ↑ Esposito, L. W. (2002). „Planetary rings“. Reports On Progress In Physics 65: стр. 1741–1783.
- ↑ Morring, F. (May 7, 2007). „Ring Leader“. Aviation Week&Space Technology: стр. 80–83.
