Псилотовидни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Псилотовидни
Psilotum.jpg
Psilotum nudum
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Psilotophyta Папратовидни
клас: Psilotopsida Псилотовидни
Научно наименование
Уикивидове Psilotopsida
D.H. Scott, 1909
Разреди

Псилотовидни (Psilotopsida) е клас в отдел Папратовидни (Psilotophyta). Той включва група примитивни васкуларни растения, които нямат истински листа и корени.

Първите псилотовидни растения се появяват през силур и достигат своя разцвет през девон, когато са разпространени в блатата по целия свят. През 1895 г. Джон Доусън открива фосили на Psylophyton princeps и го обявава за първото сухоземно растение. Дълго време псилотовидните са смятани за предшественик на папратовидните и дори на семенните растения. Днес преобладава мнението, че първата група сухоземни растения са Безлистните (Rhyniophyta), от които произлизат както псилотовидните, така и папратовидните.

Към отдел Псилотовидни се отнасят два съществуващи и днес рода растения - Psilotum, дребни храстовидни растения от сухите тропични области, и Tmesipteris, епифити, срещащи се в Австралия, Нова Зеландия и Нова Каледония. Принадлежността на тези растения към отдел Псилотовидни е предмет на продължителни спорове, като по-новите ДНК изследвания подкрепят хипотезата, че те са по-тясно свързани с отдел Папратовидни.

Източници[редактиране | edit source]

  • Тонков, Спасимир и др. Систематика на висшите растения. София-Москва, Пенсофт, 2005. ISBN 978-954-642-228-6.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Psilophyta“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.