Психеделичен рок
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Психеделичен рок | |
 | |
| Стилистични корени | Блус рок, фолк рок, джаз, рага, гаражен рок, ритъм енд блус |
|---|---|
| Културни корени | САЩ и Великобритания в средата на 60-те години на XX век |
| Типични инструменти | Електрическа китара, бас китара, барабани, електронен орган, мелотрон, перкусионни инструменти, ситар |
| Производни форми | Хардрок, глем рок, хевиметъл, краутрок, прогресив рок, стоунър рок, неопсихеделия, шугейзинг |
| Подстилове | |
| Ейсид рок, рага рок, спейс рок | |
| Смесени стилове | |
| Психеделичен поп, психеделичен соул, психеделичен транс | |
| Други теми | |
| Хипи, психеделична музика | |
| Психеделичен рок в Общомедия | |
Психеделичният рок е стил в рок музиката, вдъхновен и повлиян от психеделичната култура и стремящ се да пресъздаде и усили изживяванията при употреба на психеделични дроги. При него често се използват иновативни звукозаписни техники и ефекти и се усеща влиянието на неевропейски източници, като индийската музика.
Сред пионерите на психеделичния рок са известни групи като Бийтълс, Бърдс и Ярдбърдс, като стилът окончателно се оформя в средата на 60-те години сред британските и американски групи, като Грейтфул Дед, Джеферсън Еърплейн, Джими Хендрикс Икспириънс, Крийм, Дорс и Пинк Флойд. Той достига върха си в периода между 1967 и 1969 година с Лятото на любовта и фестивала Удсток, превръщайки се в международно музикално движение, свързано с широкото разпространение на контракултурата. През следващите години започва да губи влияние, като промяната в настроенията, смъртта на няколко ключови представители на стила и движението за връщане към традиционните ценности карат оцелелите изпълнители да се насочат към нови стилистични области.
Психеделичният рок оказва влияние върху формирането на психеделичния поп и психеделичния соул. Той е също и част от прехода от ранния базиран на блус и фолк музиката рок към прогресив рока, глем рока и хардрока, а оттам повлиява развитието на стилове като хевиметъла. От края на 70-те години психеделичният рок става основа на различни нови форми, наричани неопсихеделия.
Групи[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||