Психеделия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Психеделията е субкултура на хора, употребяващи психеделични наркотици, включваща психеделично изкуство и психеделична музика, произлизащи от преживяванията на артиста под въздействието на тези наркотици. Изкуството използва изкривени и сюрреалистични визуални и звукови ефекти, ярки цветове и анимации, за да пресъздаде преживяванията на съзнанието. Терминът „психеделик” произлиза от древногръцките думи psuchē (ψυχή - психика, "ум") и dēlōsē (δήλωση - "проявяване") и се превежда като „проявление на ума”.

Психеделичното преживяване се свързва с непознати досега за човешкия ум възприятия и с отключване на креативността на освободеното от оковите на привидната реалност съзнание. Психеделичните състояния включват промяна на възприятията, халюцинации, синестезия, изменено състояние за съзнателност, състояние на транс или хипноза и други изменени състояния на ума. Тези процеси могат да предизвикат промени във възприятието на човека за самия себе си и да породят нови разбирания, вариращи от просветление и осъзнаване до объркване и психоза.

Психеделично състояние може да бъде достигнато чрез медитация, стимулиране на усещанията, депривация и най-често, чрез употребата на психеделични вещества. Когато тези психоактивни вещества се използват за религиозни или духовни цели, се наричат ентеогени.

Етимология[редактиране | edit source]

Терминът е въведен за първи път през 1957 г. от психиатъра Хъмфри Озмънд като определение на халюциногенните наркотици в контекста на психеделична психотерапия. Търсейки име, с което да назове преживяването, провокирано от употребата на ЛСД, Озмънд се обръща към Олдъс Хъксли, негов познат и публичен защитник на употребата на тези вещества за терапевтични цели. Хъксли предлага термина „фанеротим”, произлизащ от гръцките думи "проява" (φανερός) and "ум" (θυμός).

В писмото си до Озмънд Хъксли пише:

„Този скучен свят за да превърнеш в невъобразим

Вземи половин грам фанеротим.“

На което Озмънд отговаря:

„За да проумееш Ада и като ангел да се възвисиш велик

Вземи щипка психеделик.“


Озмънд се спира на този термин, защото е „ясен, благозвучен и ненатоварен с други асоциации”.

История[редактиране | edit source]

Тимъти Лиъри, също като Олдъс Хъксли, е известен привърженик на употребата да психеделици. Въпреки това двамата се различават в мнението си за това, до каква степен трябва да бъдат употребявани сред обществото. Лиъри разпространява идеята за психеделиците като имащи способността да лекуват най-различни състояния, а Хъксли твърди, че трябва да бъдат използвани само от хора на изкуството и от интелектуалния елит.

Употребата на психеделиците става широко разпространена в модерната Западна култура, главно в Съединените щати и Великобритания в средата на 60-те години на 20. век. Движението е основано от Майкъл Холингсхед, който пристига от Лондон в щатите през 1965 като пратеник на Психеделичното движение, за да разпространява идеите му. Лятото на любовта през 1967 и разпространението на хипи културата довеждат до популяризирането на психеделията в популярната култура. Нови пробуждания на движението се наблюдават и до днес.

Съвременна употреба[редактиране | edit source]

След 60-те терминът „психеделия” придобива по-широка употреба и започва да се използва за описване на почти всичко, включващо абстрактност и множество ярки цветове, подобни на тези, видими по време на халюцинации. Вследствие на тези нови значения, за синоним е предложен терминът „ентеоген” и употребата му започва да нараства. Въпреки това думата „ентеоген” се свързва с употребата на веществата за религиозни и духовни цели, а „психеделик” се използва за описване на лечебната и психотерапевтичната им употреба. В науката се използва терминът „халюциноген”.

В попкултурата[редактиране | edit source]

В края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век много художници изобразяват психеделичното преживяване в картини, графики и илюстрации с ярки цветове и анимации, за да създадат усещане за изменение на съзнанието. Контракултурата на фолк музиката често използва психеделичен дизайн за плакатите си по времето на Лятото на любовта и по този начин популяризира стила. Плакатите на Питър Макс разпространяват изкуството сред студенти.

Пример за психеделичен стил е картината на Мати Кларвейн “Възвестяване”, използвана за обложка на албума на Сантана „Абраксас”(1970). Обложката на албума на Пинк Флойд „A Saucerful of Secrets”(1968) е също психеделична.

В днешни дни компютърните графики се използват за създаване на психеделични изображения.

Психеделични фестивали[редактиране | edit source]

Психеделичните фестивали събират любителите на тази музика и изкуство заедно в едно общо психеделично преживяване. Тези фестивали подкрепят идеала за любов, мир, обединение и уважение. Подобни фестивали са „Boom” в Португалия, „Бърнинг Мен” в Невада и “Symbiosis Gathering” в Калифорния.

Музика[редактиране | edit source]

Психеделия описва категория в рок музиката, наречена психеделичен рок. Психеделия се свързва още с визуалните изкуства, модата и културата в края на 60-те, с хипитата и квартала Haight-Ashbury в Сан Франциско, Калифорния.

Една от първите употреби на термина в музиката е в “Hesitation Blue” на фолк групата Holy Modal Rounders през 1964. Първата рок група, която го използва, е 13th Floor Elevators в албума си the Psychedelic Sounds of the 13th Floor Elevators От 1966. Психеделия набира популярност през 1967 г. по време на "Лятото на любовта" и въпреки че се асоциира главно със Сан Франциско, скоро се разпространява из целите щати и по света.

Контракултурата на 60-те има силно влияние върху популярната култура от 70-те. По-късно се свързва с електронната денс музика или рейв музиката, позната като психеделичен транс.

Източници[редактиране | edit source]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Psychedelia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.