Психоактивно вещество
Психоактивните вещества (наречени още психотропни вещества) са химически субстанции въздействащи главно на централната нервна система. Те създват временни изменения на възприятията, настроението, съзнанието и поведението.
Освен в медицината и фармацевтиката, за лечение на психически заболявания и с терапевтични цели, тези вещества се употребяват, като ентеогени, които предизвикват изменени състояния на съзнанието с духовни и спиритуални цели, като средства за изследване на психиката и не на последно място за удоволствие.
Поради злоупотребата с психоактивните вещества, голяма част от тях са забранени за ползване без лекарско предписание, някои от тях са обявени за нелегални.
Съдържание |
История на употребата [редактиране]
Употребата на психоактивните вещества е стара колкото и човечеството. Скални рисунки на халюциногенни гъби открити в пещери в Сахара са на възраст 11 хил. години, а рисунки на ритуали свързани с халюциногенни растения в пещери в Танзания и Австралия на повече от 40 хил. години пр.н.е. [1]. Психоактивните растения (най-вече халюциногените) са били издигани в религиозен култ от почти всички древни цивилизации съществували на земята. Има научни теории, които сочат, че произхода на религиите е свързан пряко с тези растения [2]. Древните хора са познавали много добре техните качества и са ги използвали за връзка с Бог, комуникация с духове на починали хора, други разумни същества или животни. Други психоактивни вещества са използвани и с лечебни цели, за проникване в съзнанието на болни хора с цел лекуване (виж Салвия дивинорум). В групови ритуали, употребата им е целяла постигане на колективен транс (между шамани или други "посветени" в тайните) който помагал за решаване на проблеми свързани с общността или племето.
През средновековието, след като психоактивни растения от Америка са внесени от мореплаватели по времето на Колумб в Европа , християнската църква забранява използването им, защото то противоречи на нейните закони, а хората употребяващи ги са заклеймени, като еретици и вещици и биват изгаряни на кладите [3] [4]. Въпреки наличието на много такива растения и гъби в Европа, тяхната употреба тук не е могла да стане масова (както при индианците в Америка) и да бъде превърната в култ. Почти всички древни народи на континента (напр.викингите, древните гърци, траките и др.) въпреки това са употребявали променящи съзнанието вещества.
Интересът на западния свят към психоактивните вещества нараства значително през 20 век. Това става след откриването на халюциногена ЛСД и появата му на улицата през 60-те години. Много от почти забравените екзотични психоактивни растения и съставки стават широко достъпни. Изолират се много отдавна познати вещества, създават се нови. За тяхната известност допринасят културните течения на 20 век културата на хипитата, психеделичната музика , по-късно и електронната музика.
Видове [редактиране]
Основните видове психоактивни вещества са:
Невролептици (антипсихотици) [редактиране]
- Невролептиците имат седативен ефект, намаляват възбудата, агресивността и халюцинациите.
Депресанти [редактиране]
- Депресантите са вещества, подтискащи централната нервна система и забавящи нейните функции. Това са седативните средства, алкохола, барбитуратите, бензодиазепините, но терминът също така може да се приложи и за опиатите (наркотични аналгетици).
Стимуланти [редактиране]
- Стимулантите повишават физическата и (или) психическата активност. Действат на централната и периферната нервна ситема.
Халюциногени [редактиране]
- Халюциногените са група психоактивни вещества, които чрез въздействие върху рецепторите за серотонин в невроните, предизвикват халюцинации.
Начин на действие [редактиране]
Психоактивните вещества действат на химичните процеси в мозъка. Всяко вещество има специфично действие върху един или повече невротрансмитери и рецептори. Тези, които повишават синтеза и активността на определен невротрансмитер се наричат агонисти, обратно, които ги намаляват антагонисти. Вторите действат също така, като блокират рецепторите на неврона и не позволяват на вече отделените невротрансмитери да се свържат с него.
Употребата на психоактивни вещества може да промени структурата и фунциите на невроните, когато нервната система се опитва да възстанови баланса на невротрансмитерите в нервните клетки повлияни от субстанциите. Употребата на антагонисти за определен невротрансмитер, може да увелечи броя на рецепторите отговорни за него. Те стават и по чувствителни. Обратно, количеството на рецепторите и чуствителността могат да бъдат и намалени. Тогава става въпрос за толеранс. Свръхчуствителността и толеранса обикновено се създават при многократна употреба на дрогите, но е възможно появата им и след единичен случай на употреба. Смята се, че тези процеси са в основата на пристрастяването.
Злоупотреба с психоактивни вещества [редактиране]
Някои психоактивни вещества (хероин, морфин, кокаин, алкохол, никотин и др.) са известни със силната зависимост, която предизвикват. Тя бива психическа (при която човек изпитва нужда от дрогата за да се чувства по-добре) и физическа (при която дрогата се взема по принуда, за да се избегне абстиненцията, която е болезнена). Не всички вещества са с пристрастяващ ефект, но тези които директно действат на рецепторите за допамин и регулират неговото количество са най-подходящите кандидати за тази категория. Други вещества, като психеделиците (халюциногени), например стимулират производсвото на допамин индиректно и вероятността към тях да се развие психическа зависимост е нищожна. Те имат влияние върху серотонина в мозъка.
Легален статут и обществени движения за легализация [редактиране]
Много психоактивни вещества са стриктно контролирани от закона и са забранени за производство, търговия и притежание. В много държави обаче, съществуват обществени движения насочени против криминализранто на "леките наркотици" (напр. относно употребата на канабис в САЩ - legalize.org, в България - Движение "Промена"). В тази категория най-често влизат марихуана, хашиш, "магически гъби" и др. халюциногени. Защитниците на този вид психоактивни вещества смятат, че със забраната на "леките наркотици" се ограничава и правото на личната свобода и избор. Други аргументи са, че според редица научни изследвания, "легалните наркотици" (алкохол и тютюн) причиняват много по значителни вреди и тежка зависимост от "леките дроги" и халюциногените [5] [6] и средствата за борба с техните отрицателни ефекти са по-големи.
В някои държави, като Холандия например, политиката на правителството е по-либерална и притежанието на определено количество "леки дроги" за лично ползване е разрешено.
В България голяма част от психоактивните вещества са нелегални, но има и такива върху които няма специален контрол, напр. много растения и билки.
Виж също [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ lycaeum.org Prehistoric Psychoactive Mushroom Artifcacts
- ↑ Maximal Entheogen Theory of Religion http://www.egodeath.com
- ↑ The Pharmacratic Inquisition dvd
- ↑ Jan Irvin, Andrew Rutajit The Pharmacratic Inquisition pdf
- ↑ Drug-danger 'league table' revealed http://www.newscientist.com
- ↑ Tobacco and alcohol 'are more dangerous than LSD http://www.independent.co.uk
