Психоаналитична криминология
Психоаналитичната криминология (на английски: Psychoanalytic criminology) е метод за изследване на престъпленията и престъпното поведение, който произлиза от психоанализата на Зигмунд Фройд. Това течение изследва личността и психиката (особено несъзнателното) за мотиви за извършване на престъпления.[1] Други насоки на интерес са страхът от престъплението и актът на наказание.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Зигмунд Фройд публикува Criminality from a Sense of Guilt (Престъпността от чувството за вина) през 1916 г., където според Белзер „Фройд защитава тезата, че престъплението се извършва от индивиди с огромна несъзнателна вина и свръхразвито суперего, които търсят да бъдат хванати и наказани.“[2] Психоаналитичната криминология по-нататък е развита от Август Айхорн, Мелани Клайн, Фриц Редъл и Дейвид Уайнман.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Buhagiar, Lawrence. Criminals and their Scientists: The History of Criminology in International Perspective. By Peter Becker and Richard Wetzell (eds.) (Cambridge: Cambridge University Press, 2005, 492pp, {pound}60 hb). // Br J Criminol 46 (4). 1 юли 2006. DOI:10.1093/bjc/azl046. с. 766–769. Посетен на 9 февруари 2008.
- ↑ а б в Belser, Alex. The Re-emergence of Psychoanalytical Criminology // Посетен на 9 февруари 2008.
