Психоза

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Психозата е тежка психична болест, която се характеризира със загубване на контакт с реалността и дълбоко нарушаване на връзките с другите хора, което е причина за социалната дезадаптация на субекта.

В противоположност на неврозата, при която болният осъзнава своите лични трудности, при психозата заболяването не се осъзвана. Пациентите се изолират от външния свят и си създават собствен свят, когото моделират по свой начин и където те се чувстват всемогъщи.^[1]. Съществуват много видове психози, сред които шизофрения, манийно-депресивна психоза, параноя, хронична халюцинаторна психоза, парафрения и други.

Налудната активност, която се проявява в нагласите и поведението, явната липса на самокритичност и изкривените съждения и богата палитра от общи симптоми изразяват дълбоката умствена отчужденост на личността от семейството и обществото и представлява най-характерната черта на психозите, които са относително чести (1% от градското население). Повечето от психозите днес са успешно лечими, ако липсват органични мозъчни изменения.

Психозите могат да бъдат провокирани и от инфекциозни заболявания, висока температура и наркотици, особено т.нар. психоделици (LSD, псилоцибин, мескалин, някои антипаркинсонови лекарства и др.).