Психопатия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Психопат)
Психопатия
Специалностпсихиатрия
Класификация и външни ресурси
МКБ-10F60.2{{{2}}}
МКБ-9301.9
База данни
MedlinePlus
000921
Психопатия в Общомедия

Психопатията е разстройство на личността [1], днес класифицирано като антисоциално личностно разстройство, подтип психопатия (DSM).

Проблеми с перцепцията[редактиране | редактиране на кода]

В изследване от 2002, Дейвид Косън, Яна Сухи, и др. питат психопатични затворници за наименованията на емоции изобразени върху 30 изображения на лица. В сравнение с контролна група психопатите имат значително по-ниско ниво на вярност в разпознаването на лицев афект на възмущение, но по-висока степен на разпознаване на гняв. В изследване от 2002 Блеър, Митчел и др. използват тест за разпознаване на гласови eфекти, за да намерят степента на разпознаване при психопати на емоционална интонация конотативно добавена към иначе неутрални думи. Психопатите имат тенденцията да правят грешки при разпознаване в сравнение с контролна група с особено висока степен на грешка при афектите, свързани с тъга и страх.[2]

Лъжи и манипулации[редактиране | редактиране на кода]

Психопатите са патологични лъжци. Техните отношения с другите хора са практически дефинирани от манипулация и експлоатация. Психопатът не вижда никаква причина, поради която да бъде честен или грижовен, загрижен за другите хора. Те обикновено са много добри в лъжите, понякога са способни да объркат дори опитни разпитващи. Понеже те са неспособни на срам или страх, езикът на тялото при тях или тонът на гласа им, и други подобни знаци, никога не ги издават, както обикновено се случва с другите лъжещи. Всъщност те абсолютно не се страхуват от това да бъдат хванати в лъжа. Когато те са поставени в ситуация да отговарят на реални въпроси и да се сблъскат с реалните факти, те, без дори да направят пауза, ще преработят своята история така че да пасва на фактите и да изглежда консистентна. Това непрекъснато преработване на тяхната история води до противоречия, които оставят слушателя объркан. [3]

В масовата култура[редактиране | редактиране на кода]

Като цяло представата за психопатите като повлияна или отразена от кино индустрията, книгите и т.н. се различава от медицинското описание на психопатията, като под общото понятие и идея за психопат там са изобразени различни типове престъпници и престъпни поведения.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. според психолозите Пол Бабиак и Робърт Хеър, автори на „Змии в костюми. Когато психопатите ходят на работа“
  2. Blair R. J., Mitchell D. G., Richell R. A. и други. (ноември 2002). „Turning a deaf ear to fear: impaired recognition of vocal affect in psychopathic individuals“. Journal of Abnormal Psychology 111 (4): 682 – 6. doi:10.1037/0021-843X.111.4.682
  3. Robert Hare This Charming Psychopath: How to spot social predators before they attack, Psychology Today, 1 януари 1994
  • МКБ 10, Психични и поведенчески разстройства. С., 1998
  • М. Хаджийски, Компендиум по психопатология. В. Търново, 2007
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Psychopathy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]