Психотизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Психотизмът е една от трите черти използвани от психолога Ханс Айзенк в неговия П-Е-Н модел (психотизъм, екстраверсия и невротизъм) на личността.

Високите нива на тази черта, Айзенк смята, че са свързани с повишената уязвимост към психози като шизофрения. Също така смята, че кръвните роднини на психотиците ще покажат високи нива на тази черта, подсказващо за генетичната основа на тази черта.

Биологични основи на психотизма[редактиране | редактиране на кода]

Вярва се, че психотизма се асоциира с нивата на допамин (Lester, 1989). Други биологични корелати (отношения) на психотизма включват и ниски нива на моноаминооксидаза; бета-хидролаза, кортизол, норепинефрин в гръбначно-мозъчната течност също са свързани с нивото на психотизъм.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Psychoticism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​