Кайляри
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Πτολεμαϊδα |
|
|---|---|
| Местоположение | |
| Данни | |
| Област: | Западна Македония |
| Ном: | Кожани |
| Дем: | Кайляри |
| Географска област: | Саръгьол |
| Население: | 32 775 (2001) |
| Надм. височина: | 593 м |
| Геогр. положение: | 40° 30' 52" сев. ш. 21° 40' 42" изт. д. |
| Пощ. код: | 502 00 |
| Тел. код: | 24630-27 |
|
|
|
Кайляри или Кайляре или Кайляр (срещат се и формите Кайлари, Кайларе и Кайлар, (на гръцки димотики: Πτολεμαϊδα, Птолемаида, катаревуса: Πτολεμαϊς, Птолемаис, до 1927 година Καϊλάρια, Кайлария; македонски: Кајлар, турски: Kayılar) е град в Северна Гърция, Егейска Македония, център на едноименния Дем Кайляри (Птолемаида) в Ном Кожани (Козани), Област Западна Македония. Населението на Кайляри е 32 775 души (2004).
Съдържание |
[редактиране] География
Кайляри е разположен на 28 километра северно от номовия център Кожани (Козани) в центаръ на котловината Саръгьол между планините Вич (Вици) от северозапад, Синяк (Синяцико) от югозапад и Каракамен (Вермио) от изток.
[редактиране] История
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Кайляри е посочен като селище в Каза Джумали с 200 домакинства и 450 жители мюсюлмани.[1]
Към 1900 година Кайляри е чисто турски град с 3000 жители (Васил Кънчов, „Македония. Етнография и статистика“).[2] Според гръцка статистика от 1904 година в Кайляр живеят 4000 турци.[3]
Турското му население се изселва след Лозанския мир в 1923 година и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, както и хора с български етнически произход от околните села. В 1927 година градът е прекръстен на името на пълководеца на Александър Македонски Птолемей I Сотер.[4] В 1928 година градът е със смесено местно-бежанско население със 1373 бежански семейства и 5818 жители бежанци.[5].
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Кайляри живеят 1000 жители, бежанци от Мала Азия и Понт, както и местно население, дошло от Влашка Блаца, Клисура и други райони на Западна Македония.[6]
[редактиране] Преброявания
- 1940 - 7 719 души
- 1951 - 8 816 души
- 1961 - 12 747 души
- 1971 - 16 588 души
- 1981 - 22 109 души
- 1991 - 25 125 души
- 2001 - 28 942 души
[редактиране] Външни препратки
Официален сайт на Дем Птолемаида
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.98-99.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.269.
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
| Дем Кайляри (Птолемаида) | ||
|---|---|---|
| Кайляри (Птолемаида) | Биралци (Пердикас) | Бошовци (Мавропиги) | Дурутово (Проастио) | Коман (Команос) | Конуй (Дросеро) | Котлари (Пендаврисос) | Липинци (Асвестопетра) | Ракита (Олимпиада) | Чор (Галатия) | Харбино (Птелеонас)
Исторически села: Требино (Кардия) |
||
| В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |


