Птолемей (Епир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Птолемей.

Птолемей (на старогръцки: Πτολεμαῖος, Ptolemaios) е цар на молосите и хегемон на епиротите от династията на Еакидите през 238 пр.н.е.235 пр.н.е.

Той е вторият син на цар Александър II (272–260 пр.н.е.) и на Олимпия и внук на прочутия Пир. Неговият по-голям брат е Пир II, сестра му Фтия се омъжва за македонския цар Деметрий II Етолик (упр. 239-229 пр.н.е.). При смъртта на баща им двамата братя са още малолетни и затова майка им поема първо управлението Той последва брат си Пир II.[1] Птолемей се разболява в Амбракия по време на поход против враговете си от Етолския съюз и умира.[2] По друг източник той е убит по време на атантат.[3].

Птолемей е последван на трона на Епир от син му Пир III. [4] според друг източник от племеницата му Дейдамея.[5].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Юстин, Epitome of Pompeius Trogus, 28, 1, 1.
  2. Юстин, 28, 3, 1–2
  3. Полиян, Strategemata, 8, 52.
  4. Павзаний, Description of Greece 4, 35, 3.
  5. Полиян, 8, 52.

Литература[редактиране | edit source]

  • Susanne Funke: Aiakidenmythos und epeirotisches Königtum. Der Weg einer hellenischen Monarchie. Franz Steiner Verlag, Stuttgart 2000, ISBN 3-515-07611-5.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • William Smith, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, "Ptolemaeus", Boston, (1867)