Публий Корнелий Долабела (консул 44 пр.н.е.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Публий Корнелий Долабела.

Публий Корнелий Долабела (на латински: Publius Cornelius Dolabella); * 70 пр.н.е.; † 43 пр.н.е. в Laodikeia, днес Латакия) e римски политик и генерал. Той е най-влиятелният член на патрицианската фамилия Корнелии, клон Долабела и зет на оратора Цицерон.

Долабела е син на претора от 69 пр.н.е. със същото име.

В първи брак е женен за Фабия, [1] която е доста по-стара от него и той през 50 пр.н.е. се развежда. С нея има един син. През май 50 пр.н.е. Долабела се жени за Тулия, дъщерята на Цицерон. [2] Има много афери, между които и с Антония, втората жена на Марк Антоний.

През избухналата гражданска война в началото на 49 пр.н.е. между Помпей и Юлий Цезар, Долабела e на страната на Юлий Цезар и участва с него в битката при Фарсала.

През 48 пр.н.е. Долабела e осиновен от плебея Лентул и така става през 47 пр.н.е. народен трибун. През 44 пр.н.е. Долабела e избран за консул, заедно с Марк Антоний и застава на страната на убийците на Цезар. Той получава провинция Сирия и в Смирна убива Гай Требоний, проконсул на Азия. Затова е обявен за държавен предател и сменен от Гай Касий Лонгин (един от убийците на Цезар). През 43 пр.н.е. Касий напада Лаодикея, а Долабела заповядва на свой войник да го убие (края на юли 43 пр.н.е.). Въпреки омразата Касий дава нареждане да го погребат с чест. [3]

Наследникът на Цезар Октавиан Август става консул и реабилитира Долабела на 19 август 43 пр.н.е., като анулира неговото наказание. [4]

Литература[редактиране | edit source]

  • Friedrich Münzer: Cornelius 141). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band IV,1, Stuttgart 1900, Sp. 1300–1308.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Квинтилиан, Instutio Oratoria 6, 3, 73
  2. Цицерон, Epistulae ad Atticum 6, 6, 1.
  3. Цицерон, Epistulae ad familiares 12, 12, 5; 12, 13, 4; 12, 14, 4; 12, 15, 7.
  4. Апиан, Bürgerkriege 3, 95.