Публий Нигидий Фигул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Публий Нигидий Фигул (Publius Nigidius Figulus; * 100 г. пр.н.е.; † 45 г. пр.н.е.) е учител, политик и философ на Римската република през 1 век пр.н.е.

Произлиза от фамилията Нигидии, клон Фигул, което означава "Грънчар". Вероятно е от етруски произход. Баща му Гай Нигидий e бил претор през 145 г. пр.н.е. в Близка Испания.

През 63 г. пр.н.е. Нигидий е в Сената и е от най-близките приятели (amicissimi) на Цицерон, който тогава е консул, и го поддържа в борбата с Катилинския заговор. Той е един от водещите протокола по време на разпитите пред Сената на свидетелите против Катилина. През 60 г. пр.н.е. е едил. През 59 г. пр.н.е. той е народен трибун. През 58 г. пр.н.е. е претор. През 51 г. пр.н.е. е в делегация и на връщане в Ефес се среща с Цицерон. Той поддържа Помпей през гражданската война против Юлий Цезар. През февруари 49 г. пр.н.е. той е в Корфиниум при Луций Домиций Ахенобарб, който е главнокомандващ на войските на Помпей и попада в плен. Тогава Нигидий отива в Капуа и от там в Епир при войските на Помпей. След загубата на Помпей в битката при Фарсала (август 48 г.), Нигидий отива в изгнание, откъдето моли Цицерон за помощ да се върне в Рим, а той му отговаря, че е още рано и че ще се постарае да му помогне. Нигидий умира в изгнанието си през 45 г. пр.н.е.

Творчество[редактиране | edit source]

От произведенията на Нигидий са останали малко фрагменти. Познати са негови 12 произведения от цитати и споменаване:

  • Commentarii grammatici, латинска граматика в 29 книги
  • De gestu (За жестовете)
  • De dis (За боговете), в 19 книги
  • De augurio privato (За предсказания с птици)
  • De extis (За предсказания с вътрешности на жертвопринасяни животни)
  • De somniis (За сънищата)
  • Бронтоскопийски календар (За гръмотевиците - на гр.: brontḗ)
  • De sphaera (За небето)
  • De terris (За местата на земята), география
  • De ventis (За ветровете) в четири книги
  • De hominum natura (За човека), антропология в четири книги
  • De animalibus (За животните), зоология в четири книги

Източници[редактиране | edit source]

  • Цицерон, Ad Atticum 22 (II,2,3).; Pro P. Sulla XIV,41.
  • Walter Belardi, Palmira Cipriano, Casus interrogandi. Nigidio Figulo e la teoria stoica della lingua. Istituto di Studi Romani, Viterbo 1990, ISBN 88-85134-29-7.
  • Nuccio D’Anna, Publio Nigidio Figulo. Un pitagorico a Roma nel 1° secolo a. C. Archè, Milano 2008, ISBN 978-88-7252-282-0
  • Adriana Della Casa, Nigidio Figulo. Edizioni dell’Ateneo, Roma 1962.
  • Michèle Ducos, Nigidius Figulus. In: Richard Goulet (Hrsg.): Dictionnaire des philosophes antiques. Bd. 4, CNRS, Paris 2005, ISBN 2-271-06386-8, S. 703–712.