Публий Рутилий Руф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Публий Рутилий Руф (на латински: Publius Rutilius Rufus; * 158 пр.н.е.; † 78 пр.н.е. в Смирна) e римски политик на късната Римска република оратор и историк. Руф е син на Публий Рутилий, народен трибун 169 пр.н.е. от фамилията Рутилии. Той е по-далечен чичо на Гай Юлий Цезар.

Публий Рутилий е военен трибун през 134 - 132 пр.н.е. в Испания при Сципион Емилиан. През 118 пр.н.е. е претор, през 113 пр.н.е. посланик на Крит, от 109 до 97 пр.н.е. успешен легат при Квинт Цецилий Метел Нумидийски в Югуртинската война. През 105 пр.н.е. Руф става консул заедно с Гней Малий Максим и организира защитни мерки след загубата на битката при Аравзио против тевтоните и кимврите. Той е от най-важните съдружници на Гай Марий, когато е консул (104–100 пр.н.е.).

През 94 пр.н.е. става легат в провинция Азия при управителя на провинцията Квинт Муций Сцевола.Поради строгостта си към събирачите на данъци и кражбите на обществени средства от управителите, през 92 пр.н.е е осъден по измислени обвинения на изгнание и отнемане на римското гражданство. Той отива в изгнание в Смирна в Мала Азия, където е попсрещнат радушно от местното население и дори му е гласувана месечна издръжка. Малко преди да умре е посетен от Цицерон. Рутилий Руф умира през 78 пр.н.е. в Смирна.

Рутилий Руф е учил стоицизъм и при Панетий Родоски. Той пише историческо произведение и своята афтобиография.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Francesca Alesse: Rutilius Rufus (Publius). Richard Goulet: Dictionnaire des philosophes antiques, Band 5, Teil 2 (= V b), CNRS Éditions, Paris 2012, ISBN 978-2-271-07399-0, S. 1818–1819