Пудел
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Пудел | ||
|---|---|---|
|
||
| Други наименования | ||
| Caniche | ||
| Държава | ||
| Франция | ||
| Класификация и стандарт на породата | ||
| FCI: | Група 9 Секция 2 №172 | Стандарт |
| AKC: | Non-sporting | Стандарт |
Пуделът е умно и жизнерадостно куче, много податливо на обучение. В днешни дни пуделите са най-популярни като домашни любимци и в цирка, но в миналото са били и отлични пазачи, ловци и пастири.
Пуделите се славят като елегантни на външен вид и любопитни по характер. Верни са на стопаните си, обичат децата, приспособяват се лесно.
Съдържание |
[редактиране] Произход
Макар че е регистрирана във Франция, по произход породата пудел е германска. Името най-вероятно произлиза от немската дума pfudel, която значи локва – една от професиите на пудела била тази на ловец на водни птици. Предположенията за произхода на пудела са много, но едно е ясно - корените на породата могат да се проследят столетия назад във времето.
[редактиране] Разновидности
Има четири вида пудел – голям, среден, малък и „играчка“. “Оригиналът” е големият, т.нар. „кралски“ пудел (от френското caniche royale). Той е и най-здрав от четирите разновидности.
Типичните цветове на пудела са бял, кайсиев, сив и черен – без петна.
[редактиране] Особености
Козината на пудела е гъста и ситно къдрава. Подстригването е задължително на 3-4 месеца, а различните прически варират в зависимост от това, дали кучето е изложбено или домашен любимец.
Като цяло пуделът е здраво куче и ако се гледа добре живее дълго. За да е във форма трябва да се пази от затлъстяване, да се храни правилно и да се движи много.
[редактиране] Прочути пудели
Мефистофел се явява на Фауст в образа на пудел и това не е случайн: през Средновековието пуделският ум и неподправеното му циркаджийство дори му навлекли вниманието на Светата Инквизиция.
През 1787 г. Бетховен написал „Елегия” в памет на починалия си пудел.
В Наполеоновата армия пуделът се зачислявал като задължителна част от войсковото снаряжение на полка. Използвали се дребни кучета, които, носени в специални чанти, били пускани да пренасят информация до щаба при нужда от лекар или подкрепления.
Най-прочутото военно куче се казва Мусташ - голям черен пудел, който се „сражавал“ в няколко полка от войските на Наполеон. До днес името му е вписано в почетния списък на бойците от гренадирския полк, които той спасил, като ги предупредил за засада на австрийците. След това геройство, името му станало нарицателно за храброст и било голяма гордост да те нарекат „Мусташ”.
За пудели са писали Хайне, Стайнбек и други.
Като човек, прекарал целия си живот в компанията на пудели, Шопенхауер е първия гражданин на западната цивилизация, заговорил за права на животните. Към края на живота му го смятали за луд, защото говорел с пудела си Буч като с човек и дори му се сърдел, че не го разбира.
Прочути собственици на пудели са и: император Александър Втори, композиторът Джузепе Верди, Робеспиер, Мария Калас, мадам Помпадур, Уинстън Чърчил, Томас Ман, Жорж Санд, Мария Антоанета, Мая Плисецка.
[редактиране] Имена
Освен немското Pudel, английското poodle и вариантите на същата дума из повечето останали езици, пуделът има и няколко различни названия. На италиански е barbone (от barba, „брада“), на френски и испански е caniche (прочетено съответно каниш и каниче); на финландски е villakoira (букв. „вълнесто куче“).
[редактиране] Идиоми с „пудел“
Тъй като пуделът произлиза от Германия, в немския има много фрази, в които участва и той:
Немска фраза - буквален превод - Български еквивалент:
«pudelnass» – мокър като пудел - «мокър до кости»
«pudelwohl» – благ като пудел - «тихата вода е най-опасна»
«pudelnackt» - гол като пудел - «гол като пушка»
«aufpudeln» - прави се на пудел - «кипри се»
