Пуерто Рико

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Puerto Rico
Знаме на Пуерто Рико
Герб на Пуерто Рико
(знаме) (герб)
Девиз: Joannes Est Nomen Eius
на български: Неговото име е Джон
Местоположение на Пуерто Рико
География и население
Площ 9,104 km²
(на 169-то място)
Столица Сан Хуан
18° 27′ 0″ с.ш.; 66° 6′ 0″ и.д.
Най-голям град Сан Хуан
Официален език Испански и Английски
Население (пребр., 2007) 3,913,054
(на 127 ( в света) място)
Гъстота на нас. 438 д./km²
Управление
Държавен-глава Барак Обама
Ръководител-правителство Анибал Асеведо Вила
История
Икономика
БВП (ППС, 2006) 86.5 млрд $
БВП на човек (ППС) 22,058 $
Валута щатски долар (USD)
Други данни
Интернет домейн .pr
Телефонен код 1
Географско разположение

Пуерто Рико (официално на испански: Estado Libre Asociado de Puerto Rico, популярно на испански: Puerto Rico, в превод „Богато пристанище“) е остров от групата на Големите Антилски острови, разположен на изток от Доминиканската Република в Североизточно Карибско море. Пуерто Рико е с население от 3 912 054 жители (оценка, юли 2005). Столицата на Пуерто Рико е град Сан Хуан. Статутът на острова е свободно присъединила се държава към САЩ.[1] Действието на конституцията на САЩ е ограничено, върховната власт принадлежи на конгреса на САЩ, но територията има собствено самоуправление.

Пуерто Рико има собствена конституция, законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Връзката със САЩ се заключава в наличието на общо гражданство, валута и отбрана. През 2000 година президент Бил Клинтън създава специална комисия за статута на Пуерто Рико[2], която потвърждава текущия статут и дава право на гражданите на острова на самоопределение.[3] Предполага се, че в рамките на тази процедура пуерториканците могат да изберат един от трите варианта: да закрепят сегашния статут, да станат официален щат на САЩ или да получат независимост. Законопроектът е внесен за разглеждане от конгреса.[4].

История[редактиране | edit source]

Доколумбова история[редактиране | edit source]

В периода между 120 г. пр.н.е. и 400 г. пр.н.е. на острова пристигат представители на индианското племе Игнери от района на река Ориноко в Южна Америка. През VII и XI век, на острова започват да се заселват представители на индианското племе Аравак, основатели на културата Таино, и около 1000 година от н.е. тази култура става доминираща на острова чак до пристигането на Колумб през 1493 година.

Историята на остров Пуерто Рико (на испански: „Богато пристанище”) преди пристигането на Христофор Колумб не е детайлно изследвана. Знанията за населението и политическата организация на острова се базират на археологически разкопки и на хрониките на испанските конкистадори. Първият труд посветен на историята на Пуерто Рико е написан от монаха Иниго Абат и Ласиера (Fray Iñigo Abbad y Lasierra) през 1786 година, 293 години след идването на испанците. Археологически разкопки проведени през 1990 година на о. Виекес откриват най-древните досега човешки останки на територията на Пуерто Рико. Останките са наречени „Човекът от Пуерто Феро” и датират от 2000 година пр.н.е. Между 120 и 400 година от нашата ера, племе от местността на река Ориноко пристига на острова. Между 7 и 11 век на острова се развива индианското племе Таино, което владее Пуерто Рико до пристигането на испанците през 1493 година.

Следколумбова история[редактиране | edit source]

На 19 ноември 1493 г. - експедицията на Хр. Колумб достига о-в Пуерто Рико. На острова живеят индианци- араваки и кариби, унищожени за 40 г. През 1515 г. започва отглеждане на захарна тръстика и заселване на негри-роби, през 1873 г. робството е отменено. Испано-американска война започва през 1898 г. , като войските на САЩ окупират острова. 1948 г. -САЩ предоставят права на Пуерто Рико да избира свой губернатор през 1948 г. От 1952 г. Пуерто Рико има статут на "свободно присъединила се" към САЩ държава. През Декември 1998 г. следва пореден плебисцит - по-голямата част от населението се обявява за запазване статута на "свободно присъединила се" към САЩ държава.

География[редактиране | edit source]

Островът е разположен в Карибски регион, остров между Карибско море и Северния Атлантически океан, на около 1 600 километра източно от Доминиканската република, на югоизток от Маями, Флорида. Географските му координати са 18º 15' северна ширина, 66º 30' западна дължина

Площта на Пуерто Рико е 9 104 квадратни километра.

Максималната му дължина от най-източната точка (Пунта Пуерка) до най-западната точка (Пунта Игеро) е 190 км, ширината му от най-северната тока (Изабеля) до най-южната точка (Пунта Колон) е 65 км.

На запад граничи с Доминиканската република и Хаити (о. Хиспаньола), като от тях го разделя проливът Мона, на изток граничи с американските Вирджински острови, на север е разположен Атлантическия океан, а на юг — Карибско море.

Свободно асоциираният щат Пуерто Рико (испански език: Estado Libre Asociado de Puerto Rico [estaðo libɾe asosjaðo ðe pweɾto riko]), накратко наричан Пуерто Рико, е неинкорпорирана територия на Съединените американски щати, която се намира в североизточно Карибско море, на изток от Доминиканската република и на запад от Вирджинските острови, на около 1500 километра южно от бреговете на Флорида. Архипелагът Пуерто Рико включва о. Пуерто Рико, най-малкият от Големите Антили, и доста по-малки острови и заливи, по-големи от които са о. Мона, о. Кулебра и о. Виекес. Пуерториканците понякога наричат себе си борикуа (boricua), което е названието на острова използвано от местното индианско население от племето Таино. Характерът на политическите връзки със Съединените американски щати е обект на продължаващ и днес дебат между Острова, Американския конгрес и Организацията на обединените нации. Тези които поддържат запазването на статуквото (на Свободно асоцииран щат) настояват, че Пуерто Рико е влезнал в доброволно асоцииране със САЩ, но според президентската комисия съставена от администрацията на президента Клинтън за изучаване на статуса, Пуерто Рико е неинкорпорирана територия на САЩ, която попада под пълната юрисдикция на Сената и Президента, но има правото да приеме собствена конституция, с която да установи вътрешната форма на управлението си. Пуерто Рико има право на самоуправление що се отнася до вътрешните си дела.

Релеф и климат[редактиране | edit source]

Тропичен, пасатен. Средните месечни температури в ниските части са 24-28 градуса Сº, а в планините - с няколко градуса по-ниски. Чести са силните урагани. Валежи - в северните части 1400-2500 мм, а в южните - под 800 мм. Растителност - във влажните части - вечнозелени смесени гори, на юг и запад - сухоустойчиви храсти.

Административно деление[редактиране | edit source]

Пуерто Рико се дели на 78 общини.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

"Свободно присъединила се към САЩ" държава с права на самоуправление. Върховната законодателна власт принадлежи на Конгреса на САЩ. Там Пуерто Рико е представен от комисар-резидент (с права на законодателна инициатива, но без право на глас). Законодателната власт в рамките на автономията на Пуерто Рико се осъществява от Законодателното събрание, състоящо се от Сенат (28 члена) и Палата на представителите (54 депутата), избирани за 4 години. Изпълнителната власт се осъществява от губернатор, избиран за 4 години и Консултативен съвет от 15 министри.

Население[редактиране | edit source]

Расов състав[редактиране | edit source]

(2000)

Религия[редактиране | edit source]

Религиозният състав е: християни - 98.7 % (от тях католици - 81.4 %, протестанти - 18.6 %), други - 1.3 %.

Естественият прираст е 14. Средна продължителност на живота при мъжете е 73 г., а при жените е 79 г. В САЩ живеят над 2.5 млн. пуерториканци, половината от тях - в Ню Йорк. Градско население - 76 %.

Икономика[редактиране | edit source]

Стопанство - главна роля в икономиката играят американски компании. Икономически активното население е около 1 млн., от тях 3 % са заети в селското стопанство, 16 % в промишлеността, 8 % в строителството и транспорта, 60 % в търговията и услугите. Промишлеността е представена от нефтопреработваща и химическа (нефт от Венецуела), химико-фармацевтична промишленост и машиностроене. Основни селскостопански култури - захарна тръстика, тютюн (200 т), ананаси, банани, батати, ямс, кафе (15 хил. т). Отглежда се едър рогат добитък (600 хил. глави), свине (200 хил. глави), птици. Развива се и риболовът.

Транспорт[редактиране | edit source]

Шосета - 14 хил. км, ж.п. линии - 100 км, обслужващи захарните плантации. Основните морски пристанища са Сан Хуан, Понсе, Маягуес. Има и две международни летища - в Сан Хуан и Агуадил.

Туризъм[редактиране | edit source]

Страната се посещава ежегодно от над 2.0 млн. туристи (главно от САЩ, Канада, Испания, Мексико и др.).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Puerto Rico and the United States - Puerto Rico Achieves Greater Autonomy
  2. Федеральный архив США (англ.)
  3. Официальный текст доклада президентской комиссии по статусу Пуэрто-Рико (англ.)
  4. Законопроект о самоопределении Пуэрто-Рико(англ.)