Пуни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
виж и финикийци
тази статия е за народа, за езика виж пунически език

Пуните са етнически смесена група от хора населявали античен Картаген, известни още от историографията и като картагенски хора.

Закалката им е от западно-семитските народи населявали Ханаан в древността. Към семитите се присъединяват либийци и берберите от Северна Африка (които са повече от 70%). За разлика от другите финикийци, пуните развиват земевладелска олигархия, която управлява земите във вътрешността на страната в Северна Африка и контролира транссахарската търговия със Сахел и Судан (област) с Черна Африка на юг. В античността по северноафриканското крайбрежие и в Магреб в частност, поради климата е имало големи площи обработваеми земи, които били доста плодородни за разлика от 21 век - тъй наречената картагенска хора.

В античността пуните установяват контрол над крайбрежните райони на Магреб, Триполитания, Сардиния, Корсика, Сицилия, Балеарските острови, Малта, както и над някои други по-малки острови в западната част на Средиземно море и по атлантическото крайбрежие на Иберийския полуостров, въпреки че последното се оспорва. На Балеарските острови, в Сардиния, Корсика и Сицилия изграждат силни икономически и политически връзки с местното население от вътрешността. Тяхното военноморско присъствие и търговски стокообмен излизат от рамките на Средиземно море и достигат в Атлантика до Британските острови, Канарските острови и Западна Африка. След Пуническите войни, римляните използван названието им като епитет в смисъла на коварство.

Пуните винаги са се чувствали свързани със своя град-майка - Тир. Финикийците се заселват в Северозападна Африка (Магреб) и други области овладени от Картаген още предходно, т.е. преди основаването на града. В тези райони влизат в общение с местните бербери.

Пуните почитат и принасят в жертва дечица на Баал-Молох и въпреки, че възприемат и други нумидийски и някои древногръцки и древноегипетски богове, си остават в религиозно отношение презрени от всички околни заради придържането си към старите западносемитски културни идентичности и практики, като детеубийството.[1] Пуните провеждат и две океански пътешествия покрай бреговете на Мароко достигайки до Черна Африка, както и на север до Британските острови.

След приключването на сагата с Картаген, по времето на Римската империя, много римляни с пунически произход просперират. Картаген е наново възстановен около 46 г. пр.н.е., но като римски град от Юлий Цезар. Римски Картаген просперира, като дори се издига до втори търговски имперски център след Константинопол през 4 век. Разпространението на християнството в Римската империя е особено успешно в Северна Африка. Картаген става християнски град още по времето на т.нар. ранно християнство.

В демографски и културен план региона на Римски Картаген се трансформира от бурните събития като вандалската война, последвана от арабско-ислямското завоюване на Северна Африка през 7 век.

Известни хора с пунически и римокартагенски (122 г. пр.н.е. - 698 г.) произход[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Културната история на Картаген е практически малко позната. Цялостната култура и религия на Картаген имали семитско начало и по същество били аналогични на тези на народите от Финикия и източното средиземноморско крайбрежие. Например в религията се запазил жестокият западносемитски обичай на човешки жертвоприношения. Всичко, което Картаген сътворил в областта на културата, било унищожено и забравено, след като държавата била завладяна от Рим. Както културата, така и цялостната история на Картаген не следва да се идеализират, както например има отделни опити в научната литература. ((bg)) Владимир Попов. Владимир Попов, История на Стария свят, стр. 791. // Абагар, 2008, първо издание. Посетен на 1 юни 2013 г..

Вижте също[редактиране | edit source]