Пу И
| Пу И ᡦᡠ ᡳ | |
| Китайски император | |
 | |
| Роден |
7 февруари 1906 г.
|
|---|---|
| Починал | 17 октомври 1967 г.
|
| Погребан | Китай |
| Етнос | Манджури |
| Религия | Будизъм |
| Управление | |
| Период | 2 декември 1908 – 12 февруари 1912 |
| Предшественик | Гуансюй |
| Наследник | Монархията е отменена |
| Други титли | император на Манджоугуо (1934 – 1945) |
| Семейство | |
| Деца | няма |
| Уебсайт | |
| Пу И в Общомедия | |
Айсин Джоро Пу И, известен накратко като Пу И (на китайски: 溥儀; * 7 февруари 1906, † 17 октомври 1967), е последния император на Китай и дванадесетия император от манджурската династия Цин.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Пу И управлява от 1908 г. под регентството на вдовстващата императрица Лонгю и своя баща Жаифенг (принц Чун), до свалянето на империята и провъзгласяването на Синхайската република в Китай в 1912 г.
През 1934 г. Пу И е провъзгласен за император на марионетната държава Манджоугуо в региона Манджурия на североизточен Китай, която е откъсната от Република Китай и е под властта на Японската империя. Управлението на Пу И в Манджоугуо продължава до нахлуването на съветските войски през август 1945 г. Прекарва известно време във военен лагер край Хабаровск, а през 1950 г. е екстрадиран в Китай, където е в трудов лагер в град Фушун. Освободен е през 1959 г. със специално разрешение на Мао Дзедун.
В началото на 60-те години на XX век Пу И заема длъжността на градинар в Пекин. След като заявява, че приема комунистическата власт в Китай, бившият император става съветник на Мао Дзъдун в политико-консултативния съвет.
В киното[редактиране | редактиране на кода]
На Пу И е посветен филмът на Бернардо Бертолучи „Последният император“ от 1987 г.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Пу И. Первая половина моей жизни. Воспоминания Пу И – последнего императора Китая. М.: Прогресс, 1968.
- Пу И. От император до гражданин. С., Народна култура, 1992.
- Пу И. Последний император. M., Вагриус, 2006 (Мой ХХ век).