Пчели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пчела)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за насекомите. За селото в Югоизточна България вижте Пчела (село).

Пчели
Общоприето наименование
Терминът « Пчели » се използва на български в няколко отделни таксона.
Osmia ribifloris bee.jpg
Osmia ribifloris
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Hexapoda Шестокраки
клас: Insecta Насекоми
подклас: Pterygota Крилати насекоми
инфраклас: Neoptera Новокрили
надразред: Endopterygota Покритокрили
разред: Hymenoptera Ципокрили
подразред: Apocrita
надсемейство: Apoidea
Парафилетична група
Включени групи Andrenidae
Apidae
Colletidae
Dasypodaidae
Halictidae
Megachilidae
Melittidae
Stenotritidae
Обхват на вкаменелости
албий – настояще, 100–0 Ma

Пчелите са група насекоми от разред Ципокрили, наброяващи над 20 хиляди вида. Голяма част от тях са опрашители на цветните растения. Характеризират се и интересна организация на семейството, като някои от тях живеят на малки групи от по десет, други – сами. В едно гнездо могат да съжителстват до 80 000 пчели.

Най-съществената особеност на гнездото са клетките, по-голямата част от които са свързани и образуват пита. Всяка клетка е с шестоъгълна форма. Тази форма е особено устойчива и за изграждането ѝ са необходими по-малко восък и енергия, отколкото за която и да е друга . В някои от клетките се съхранява храна-прашец и нектар от цветята. Тук нектарът се превръща в пчелен мед. Всички яйца се снасят от пчелата майка (царица). Тя снася по едно яйце във всяка клетка, а пчелите работнички се грижат за него.

Обща характеристика[редактиране | edit source]

Днес броят на пчелите на Земята е около 20 хиляди вида. Срещат се на всички континенти с изключение на Антарктида. Пчелите са се приспособили да се хранят с нектар и полен. Нектарът е източник на енергия за насекомите, докато полена е източник на белтъчини и други ценни хранителни вещества. Притежават дълго хоботче, което се използва за изсмукване на нектара от цветните растения. Дългите антенки на главата са съставени от от 13 сегмента при мъжките и 12 при женските. Всички имат две двойки крила, задната двойка е по-малка от предната. Само сред представителите на няколко вида на единия пол или на индивиди от различни обществени групи крилата са малки и правят полета почти невъзможен. Голяма част от пчелите са слабо изучени. Дължината на тялото им варира от 2,1 mm при Trigona minima до 39 mm при Megachile pluto, обитаващ Индонезия.

Еволюция[редактиране | edit source]

Пчелите, подобно на мравките представляват специализирани форми на осите. Предшествениците на пчелите са оси от семейство Crabronidae, които представляват хищници хранещи се с други насекоми. Преминаването от хищен начин на живот към хранене с полен е станало възможно в резултат на консумация на насекоми опрашители, частично покрити с цветен прашец. С тях древните оси са хранели своите ларви. Подобен тип на еволюция претърпяват и ципокрилите от надсемейство Vespoidea. До неотдавна най-старите известни изкопаеми пчели са представителите от род Meliponini, Cretotrigona prisca открити в кехлибар в Ню Джърси. През 2006 г. нови доказателства разкриват, че най-древният представител на пчелите е изчезвалия днес вид Melittosphex burmensis. Доказателства за съществуването му датират от началото на Креда.[1] Смята се, че най-примитивните съвременни пчели са представителите на семейство Colletidae.

Най-ранните насекоми, опрашващи растенията, са бръмбарите. Пчелите обаче се оказват далеч по-ефективни в процеса на опрашване. Новото е, че те са се специализирали за опрашване едновременно с поведенчески и физически промени, които позволяват конкретно подобряването му. Смята се, че заедно с появата на пчелите се задвижва и процесът на адаптивна радиация сред Покритосеменните растения.

Организация на пчелното семейство[редактиране | edit source]

Пчелите представляват високоорганизирани насекоми. Те могат заедно да търсят храна, вода, жилище и заедно да се защитават от врагове. Пчелите заедно изграждат своето жилище, отглеждат потомството и майката.

Пчелното семейство включва:[2]

  • вътрешни пчели работнички („приемачки“) - това са млади пчели, които стоят само в гнездото. Те приемат и преработват нектара, изграждат питите, изхранват майката и кърмят ларвите с пчелно млечице, почистват килийките и извършват всички останали дейности в гнездото. Пчелата работничка за целия си живот произвежда около 1/12 чаена лъжичка мед.
  • външни (възрастни) пчели - това са пчелите навършили 18-20 дена, които не се занимават с производство на мед, понеже са с развити восковидни жлези, докато при по-младите са развити кърмилните. Те се занимават с намиране на източниците на нектар и вода, събирането и пренасянето им до кошера.
    • пчели „разузнавачки“ - търсят нектар, ориентирайки се по цветовете, аромата, формата и размера на растенията, както и от шума който издават останалите пчели. След като открият нектар те вземат част от него и се връщат обратно в кошера, където чрез специфични действия съобщават на пчелите „събирачки“ за находището. Според движението им по питата разузнавачките съобщават за посоката и отдалечеността на находището, а чрез изпускане на част от нектара който са взели със себе си - за аромата.
    • пчели „събирачки“ - събират нектара и го доставят в кошера на пчелите „приемачки“, след което се връщат за нов товар. Средно на ден тези пчели извършват по 10 полета. Излитат рано сутрин и събират нектар до късно вечер, като в случаите в които не могат да се завърнат по светло остават да пренощуват върху цветовете, а на следващата сутрин се прибират в кошера. Ако температурите са прекалено високи те прекратяват събирането, понеже нектара се изпарява или става много гъст и негоден за тях.

Обикновено пчелите събират нектар, като летят на близки разстояния до 1,5-2 km, но са наблюдавани случаи, в които те са се отдалечавали на разстояния от 7-9 km и повече от жилището си. Скоростта, с която летят е около 50-60 km/h, а когато са натоварени - 25-40 km/h. Изпитват затруднения при прелитане над големи водни площи, като често когато са натоварени с нектар падат и се давят във водата.

Анатомично устройство[редактиране | edit source]

Анатомична схема на пчела
Schéma abeille-tag.svg

1 - език
2 -
3 - долна челюст
4 - Основни челюсти
5 - горна устна
6 - долна устна
7 - долночелюстна жлеза
8 - задна долночелюстна жлеза
9 - устна кухина
10 - хранително-сокова жлеза
11 - мозък
12 - прости очи
13 - гръдна слюнчена жлеза
14 - гръдни мускули
15 -
16 - предно крило
17 - задно крило
18 - сърце
19 -
20 - въздушна възглавница
21 - средно черво
22 - сърдечни клапи

23 - тънко черво
24 - жлеза за обонянието
25 - коремна жлеза
26 - фекален мехур
27 - aнус
28 - жило
29 - отровен мехур
30 - дъга на жилните канали
31 - отровни жлези
32 - малки жлези
33 - семенна торбичка
34 - восъчни жлези
35 - коремна жлеза
36 - коремче
37 -
38 -
39 - медено коремче
40 - главна артерия
41 - хранопровод
42 - нервна нишка
43 - челюст
44 - заден крак



Сравнителна таблица
Медоносна пчела Земна пчела
Honeybee small.png Bfraternus6867.jpg
Цветове има вариации, но обикновено кехлибарено-кафява с черни ивици video. // жълта с черни ивици, понякога с червена "опашка" video. //
Горен пласт космата (късо) космата (дълго)
Размер 1.3 cm (½ inch) 2.5 cm (1 inch) или повече
Поведение дружелюбна дружелюбна[3]
Храна нектар от цветя
Жило убива пчелата при употреба[4] може да жили множество пъти
Болка при убождане по Скала на Шмит 2.x  
Живот на големи колонии, вертикални кошери малки кухини в почвата

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Poinar GO, Danforth BN. A fossil bee from Early Cretaceous Burmese amber. // Science 314 (5799). October 2006. DOI:10.1126/science.1134103. с. 614.
  2. Б. Първулов. Уроци по пчеларство. Земиздат, 2004. ISBN 9540504287. с. 108.
  3. Защитават се на рояк.
  4. При ужилване, жилото остава в жертвата, а самата пчела загива до няколко минути. По-принцип, пчелите жилят единствено при директна атака на кошера. Африканската пчела е по-агресивна от европейската, но пак единствено жили при нападение над кошера.