Пъдарево
Тази статия е за котелското село. За пловдивското вижте Пъдарско.
| Пъдарево | |
 Пъдарево
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 600 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 21,454 km² |
| Надм. височина | 228 m |
| Пощ. код | 8884 |
| Тел. код | 04515 |
| МПС код | СН (Сл) |
| ЕКАТТЕ | 58966 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Сливен |
| Община - кмет |
Котел Христо Киров (ДПС) |
| Кметство - кмет |
Пъдарево Валентин Бончев (ГЕРБ) |
Пъдарево е село в Югоизточна България. То се намира в Община Котел, Област Сливен.
Съдържание |
География [редактиране]
Село Пъдарево е разположено в подножието на Чаталбалкан в най-западната част на Сунгурларската долина. Климатът е умерено-континентален с прохладно лято и мека зима, изключително подходящ за развитие на лозарство, което е основен поминък на населението. Пъдарево се намира на 40 км. от Сливен и през него преминава главният път за Котел и Северна България, а през Сунгурларе за Шумен и Добруджа.
Предимство на селото е благоприятното му географско положение - на 80 км. от Бургас и непосредствената му близост до възрожденските селища Жеравна, Котел, Медвен и Гредец (на около 30 км).
До селото има изградена добра пътна инфрасруктура, както и директен автобусен транспорт до Сливен, Бургас, София, Шумен, Русе и др.
История и култура [редактиране]
Първите данни за село Коруджиево (старото име на с. Пъдарево) са от 1610 - 1731 г. и се съдържат в данъчните регистри. Според преданията първите жители на селото са били коруджии (пазачи) на нивите и горите на турски бей, откъдето идва и наименованието му. Най-напред Коруджиево е населено от турци, но след Руско-турската война от 1877-1878 г. те го напускат, а на тяхно място идват преселници, първоначално от Седларево и Каябаш (Скала), а после и от други места в района. Така селото се разраства и придобива изцяло български облик.
През целия XX век Коруджиево се развива с бързи темпове и се модернизира. Още в началото на века е открито училище, на мястото на старите турски къщи са издигнати нови и модерни за времето си домове, а за нуждите на населението през 1966 г. е построен голям читалищен дом. От 1934 г. името на селото е променено на Пъдарево.
Селото се слави с богатата си художествена самодейност и великолепните национални облекла. Създаденият през 1949 г. танцов ансамбъл “Вито хоро” дълги години успешно представя страната на републикански и редица международни фолклорни фестивали: гр. Калоча (Унгария) и гр. Закопане (Полша).
С цел да бъде запазено богатото художествено наследство от носии и тъкани на местния край през 1975 г. е открит Етнографски музеен комплекс, състоящ се от битова къща, хамбар, пещник, стопански двор и градина с лозе, датиращи от XVIII век. След настъпилите през 1989 г. в страната политически промени и реституцията музеят престава да съществува.
От 1956 г. към читалищния дом е създаден кукерски състав - единственият останал до днес в Община Котел. Съставът представя традициите от селото на фестивали в страната и чужбина: Полша, Украйна, Литва, Латвия и др. Всяка година след празника "Трифон Зарезан" в Пъдарево се провеждат кукерски игри. Ритуалът се играе за здраве и плодородие.
Религия [редактиране]
Населението, включително и ромското, в основната си част е християнско. Пъдарево е едно от малкото населени места в България без източно-православна църква. Селото разполага с евангелска петдесятна църква. По инициатива на местните жители и съдействието на Община Котел до края на 2009 г. трябва да бъде изграден и православен храм.
Лозарство [редактиране]
Още от най-ранни времена лозарството е познато в този регион, но населението тогава се препитава предимно с отглеждане на животни. Първите лозя са в местността Дабаалар. В годините след Първата световна война започва изкореняване на над 200 дка гори в местностите Корията и Бичка и на тяхно място се засаждат лозя. Най-често срещани сортове са “Червен мискет”, “Памид”, “Виненка”. Постепенно животновъдството и зърнените култури биват изместени от лозарството, което се налага като основен поминък на населението. С оглед на голямото производство на грозде и с финансово участие на местните жители през 1928 г. край Пъдарево е построен модерен винарски цех с капацитет 6 000 000 литра. Към 1935 г. селото заема първо място в Сунгурларската долина по брой нови лозя, средно по 20-30 дка на домакинство. Тук се произвежда "Пъдаревски мискет", наложил се по-късно в цяла България като “Сунгурларски червен мискет”.
През последните десетилетия на XX век лозарството в Пъдарево преживява сериозна криза. Въпреки неблагополучията то успява да оцелее и в последните години се наблюдава възраждане на този традиционен поминък. След реституцията на земята започва възстановяване на старите лозови масиви, засаждат се нови лозя с традиционни сортове грозде. Предстои реконструкция на местния „Винпром“, закупен от „Вини Сливен“. Фирмата има планове за развитие на винен туризъм. Избата ще се преустрои и модернизира в шато по френски образец, където гостите ще гледат как се прави виното и ще го пробват в ресторанта. Въстановена е и една добра традиция: отбелязването на Деня на лозаря, което се превръща в празник за местното население.
Редовни събития [редактиране]
- Ден на лозаря “Трифон Зарезан” – 14 февруари
- Кукерски игри – последната седмица на мес. февруари
Външни препратки [редактиране]
|
|||||||||||
