Пъпна връв
Пъпна връв (на латински funiculus umbilicalis) се нарича анатомичната връв, свързваща ембриона с плацентата. Това образувание е характерно само за емрбионалното развитие на плацентните бозайници. Много често като пъпна връв или пъп се нарича белега останал при човека и животните след прерязването ѝ при раждане.
Съдържание |
Устройство [редактиране]
Пъпната връв представлява два канала свързани успоредно от пихтиеста съединителна тъкан. Най отвън те са обвити като ръкав от амниона. Единият от каналите се нарича ductus omphaloentericus. Функцията му е да провежда кръв от зародиша до плацентата, чрез два клона на arteria umbilicalis и посредством пъпните вени да я връща пречистена и обогатена с кислород и хранителни вещества до черния дроб на зародиша. Вторият канал се нарича урахус и представлява дръжката на алантоиса.
Роля [редактиране]
Стените на пъпните артерии и вени са доста дебели поради наличието на дебел слой от гладкомускулни клетки. Този факт е от съществено значение при раждането в момента, в който се прекъсва връвта. Гладкомускулните клетки бързо се контрахират и спират изтичането на кръв извън съда. Пъпната връв се скъсва при някой животни от тежестта на изпадащия плод при раждане. Други видове животни сами я прегризват, а при хората се прекъсва с помощта на хирургически инструменти.
Прегризването на пъпната връв при животните има съществено значение в отключването на майчиния инстинкт след раждане. Тя е богата на хормона окситоцин, който спомага за отделянето на мляко, което в първите часове е с високо съдържание на антитела и е с различен състав. Такова мляко се нарича коластра.
Видови различия [редактиране]
- При човека пъпната връв се образува през третата седмица на бременността. Дължината ѝ при раждане е 50 - 52 см.
- При говедото пъпната връв е сравнително къса - 30 - 35 см.
- При коня поради намаленото количество на пихтиестата съединителна тъкан връвта се скъсва на 1 - 2 см. от кожата на плода.
- При кучето и котката дължината на пъпната връв е едва една трета от тази на плода.
- При свинята дължината ѝ е колкото на самия плод - около 25 см.
Вижте още [редактиране]
Източници [редактиране]
- Х. Кръстев, С. Витанов, „Ембриология“, том І, с.214-215, Земиздат 1994 г.
