Първа световна война
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Първа световна война | |||||||||||||
| Конфликт: | |||||||||||||
 Европа в навечерието на войната, заедно с военните блокове |
|||||||||||||
|
|||||||||||||
| Воюващи страни | |||||||||||||
| Антанта: •  Великобритания•  Франция• .svg){kind=small} Руска империя• .svg){kind=small} Япония• .png){kind=small} Сърбия•  САЩ•  Канада•  Китай•  Австралия•  Нова Зеландия•  ЮАР• и други |
Централни сили: •  Германия•  България•  Австро-Унгария•  Османска империя |
||||||||||||
| Командири | |||||||||||||
| Сили | |||||||||||||
| Жертви | |||||||||||||
| 6 милиона военнослужещи 4 милиона цивилни Общо: 10 милиона |
4 милиона военнослужещи 5 милиона цивилни Общо: 9 милиона |
||||||||||||
Първата Световна война е една от най-тежките войни в историята, продължила от 28 юли 1914 до 11 ноември 1918. Войната се води между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България) и Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и много други държави).
Поводът за войната е убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд на 28 юни 1914 година от сръбския студент Гаврило Принцип (1894–1918). Причините за войната обаче лежат дълбоко в международните отношения и преразпределянето на колонии. Австро-Унгария иска от Сърбия да се проведе разследване по повод убийството на Франц Фердинанд, в което Австро-Унгария да участва. Сърбия отказва и в резултат бива нападната от империята. Всъщност, убийството на австро-унгарския престолонаследник е само повод, зад който Австро-Унгарската империя, подкрепяна от Германия, се прикрива, за да може да удовлетвори своите политически интереси (главно на Балканите). Твърдата подкрепа, която държавите от Антантата оказват на Сърбия и която я подтиква към неотстъпчивост, също е резултат от политиката им на противопоставяне и на стремежа им към съкрушаване на разрастващата се мощ на Централните сили.
Съдържание |
[редактиране] Начало на войната
На 28 юли 1914 година Австро-Унгария обявява война на Сърбия и нахлува в нейната територия. Русия започва мобилизация. За приключването на този бавен процес са нужни около 6 седмици, защото трябва да събере войските си, намиращи се и в азиатската част на страната. В отговор Германия обявява война на Русия на 1 август, на Франция на 3 август и навлиза в Белгия, която е неутрална. Германия цели бърз пробив към сърцето на Франция - Париж, като в същото време избегне боеве по силно укрепената френско-германска граница.
На 4 август, използвала като повод инвазията в Белгия, Великобритания влиза във войната. Франция и Великобритания имат предварителна информация за стратегията на Германия — нахлуване във Франция през Белгия (виж план Шлифен). Франция също така има сключен отбранителен съюз с Русия с цел отбрана срещу Германия. През август и септември 1914 г. германците навлизат дълбоко във Франция, но в сражението при река Марна (5-12 септември) са спрени. В следващите 4 години на Западния фронт се налага позиционна, окопна война. По същото време Русия навлиза в Източна Прусия, което принуждава Германия да изтегли силите си от Западния фронт. Все пак руснаците са победени при Таненберг. Опасността от нахлуване дълбоко в тила на немците е предотвратена.
[редактиране] България в Първата световна война
България се включва на 14 октомври 1915 г., когато започва войната със Сърбия.
Дълго време страната е убеждавана и от двете главни сили (Антантата и Тройният Съюз) да се включи във войната. В крайна сметка България застава на страната на Тройния Съюз, с което Съюзът си осигурява изключително силен и важен партньор на Балканите. За разлика от България, всички други Балкански страни с изключение на Османската империя са част от Антантата. След поредица от успешни сражения, на 1-ви септември 1916 г., България обявява война на Румъния. Българските и турските войски разгромяват подкрепяната от руски и сръбски сили румънска армия в Добруджа. Героят на този фронт е генерал Колев. Неговата 1-ва Кавалерийска дивизия има многобройни победи, като успява да надделее и над казашката конница. Впоследствие български и турски части преминават Дунав и съвместно с войските на останалите съюзници превземат румънската столица Букурещ.
През септември 1918 г. съюзническите сили допускат пробив при Добро поле, което става и повод за Владайското въстание. Български войници отказват да воюват, вдигат бунт и се оттеглят, като в своя протест достигат до столицата. Причината за този бунт е изнемощялата икономика на страната. Войската е принудена да живее от изключително мизерни дажби храна. Когато войниците се връщат от фронта, изпокъсани, осакатени, изтормозени и паднали духом, точно тогава се ражда идеята за надигането с цел София. Там те биват спрени, от наети немски войски, специално извикани да защитят правителството. Бунтът е потушен, което всъщност е и началото на края на войната за България. Ние не сме били победени нито от гръцки, нито от сръбски войски, но сме смазани от собственото си управление. Цар Фердинанд Сакскобургготски абдикира.
България е първата държава, която подписва примирие на 29 септември 1918 г. Войната е изгубена, а в резултат на подписаните договори страната е принудена да изплаща милиони франкове репарации на страните-победителки. България преживява и нова национална катастрофа. Веднага след България, на 3-ти октомври, Германия и Австро-Унгария се обръщат към президента на САЩ за примирие. Австрия и Унгария решават да подпишат две отделни примирия и така слагат край на Империята и Първата световна война.
[редактиране] Включване на САЩ във войната
Официално, нарушаването на международното право по време на война от страна на Германия, поставя въпроса за военната намеса на САЩ във войната. Потапянето на големия британски пасажерски лайнер Лузитания от немска подводница U-20, предизвиква масови протести в САЩ, поради големия брой загинали 1198 от 1959 (в това число и не малък брой американски жители). Този инцидент осигурява и обществената подкрепа на политически режим в САЩ за водене на война. Потопени са и седем американски търговски кораба от немски подводници, в следствие на доктрината на Германия за блокиране на морската търговия на враждебните държави. Към всичко това може да се прибави и хванатата телеграма от британското разузнаване, в което Министерството на външните работи на Германия нарежда на посланика си в Мексико да предложи на мексиканското правителството да се присъедини към Централните сили и да нападне САЩ. Президентът Удроу Уилсън обявява, че войната срещу търговията е война срещу човечеството [1] и декларира влизането на САЩ във войната.
Според Ноам Чомски [2], въпреки, че е избрано с платформа за мир, правителството на Уилсън обаче е било за включване във войната, затова трябвало да направи нещо. Създава се правителствена пропагандна комисия, наречена комисията Крийл, която само за шест месеца успява да превърне едно миролюбиво население в истерична, призоваваща към война тълпа, копнееща да разруши всичко германско, да разкъса немците на парчета, да се бие докрай и да спаси света..
[редактиране] Статистика
| Дата | Кой обявява война | На кого е обявена война |
|---|---|---|
| 28 юли 1914 г. | Австро-Унгария | Сърбия |
| 1 август 1914 г. | Германия | Русия |
| 3 август 1914 г. | Германия | Франция |
| 4 август 1914 г. | Великобритания | Германия |
| 5 август 1914 г. | Черна гора | Австро-Унгария |
| 6 август 1914 г. | Австро-Унгария | Русия |
| 6 август 1914 г. | Сърбия | Германия |
| 6 август 1914 г. | Черна гора | Германия |
| 12 август 1914 г. | Великобритания и Франция | Австро-Унгария |
| 23 август 1914 г. | Япония | Германия |
| 2 ноември 1914 г. | Русия | Османска империя |
| 5 ноември 1914 г. | Великобритания и Франция | Османска империя |
| 23 май 1915 г. | Италия | Австро-Унгария |
| 14 октомври 1915 г. | България | Сърбия |
| 9 май 1916 г. | Германия | Португалия |
| 27 август 1916 г. | Румъния | Австро-Унгария |
| 28 август 1916 г. | Италия | Германия |
| 1 септември 1916 г. | България | Румъния |
| 6 април 1917 г. | САЩ | Германия |
| 27 юни 1917 г. | Гърция | Германия |
| 22 юли 1917 г. | Тайланд | Германия |
| 14 август 1917 г. | Китай | Германия |
| 26 октомври 1917 г. | Бразилия | Германия |
| 7 декември 1917 г. | САЩ | Австро-Унгария |
| 12 юли 1917 г. | Хаити | Германия |
| 19 юли 1917 г. | Хондурас | Германия |
| 11 ноември 1918 г. | край на войната | |
[редактиране] Край на войната
[редактиране] Капитулация на страни от Антантата
- Русия - 3 март 1918 (Брест-Литовски мирен договор)
- Румъния - 7 май 1918 (Букурещки мирен договор)
[редактиране] Капитулация на страните от Централните сили
- България - 29 септември 1918
- Османска империя - 30 октомври 1918
- Австро-Унгария - 3 ноември 1918
- Германия - 11 ноември 1918
[редактиране] Мирни договори след Първата световна война
На 18 януари 1919г. в Огледалната зала на Версайския дворец се открива конференция за подписването на мирни договори с победените държави. В нея участват 27 държави. Делегации на победените и на РСФСР не се допускат. Конференцията създава свои органи - Съвет на десетте,съставен от държавните глави и министрите на външните работи на САЩ, Англия, Франция, Италия, Япония, и Съвет на петте които включва само министрите.Основни проблеми на конференцията обаче се решават от т.нар. "голяма троика" - британският министър-председател Лоид Джордж, Френският му колега Жорж Клемансо и американският президент Удро Уилсън.
| Държава | Договор | Териториални клаузи | Военни ограничения | Репарации |
|---|---|---|---|---|
| Германия |
Версайски договор 28 юни 1919 |
Отстъпени територии: Елзас и Лотарингия (на Франция), Ойпен и Малмеди (на Белгия), Позен и Западна Прусия (на Полша), Данциг (свободен град), Мемел (на ОН[3]), Саарска област - временно под контрол на ОН[4], части от Горна Силезия (на Полша[5]), Северен Шлезвиг (на Дания[6]) | Демилитаризиране и временна съюзническа окупация на Рейнска област[7], премахване на задължителната военна повинност, разпускане на Генералния щаб, ограничаване на армията до 100 000 души, разоръжаване под съюзнически контрол, ограничения на флотата и тежката артилерия, забрана за танкове, авиация и подводници.Германия също така няма право на Военни училища. | 132 милиарда златни марки[8] |
| България |
Ньойски договор 27 ноември 1919 |
Южна Добруджа - към Румъния, Западните покрайнини и Струмишко - към СХС, Беломорска Тракия (около 8700 км2) след автономен режим към Гърция. [9]. | 20 000 - доброволци в армията, 10 000 - за жандармерията, 3 000 за погранична стража[9] | 2 250 000 златни франка за 37 години |
| Австрия |
Сен-Жерменски договор 10 септември 1919 |
Забрана за Аншлус с Германия, Бохемия, Моравия и Силезия към Чехословакия, Тешен към Полша, Бургенланд - към Австрия след плебезцит 1921 г., Шопрон - към Унгария, Буковина - към Румъния, Южен Тирол, Триест, Истрия с част от Крайна и Каринтия, Далмация и Далматинските острови - към Италия, Словенска Каринтия с Клагенфурт след плебеццит 10 октомври 1920 г. - към Австрия. | 30-хилядна армия, без тежка артилерия | Задължително плащане на репарация, конфискация на целия военен и търговски флот. |
Унгария.svg){kind=small} |
Трианонски договор 1 юни 1920 |
Трансилвания и Източен Банат - към Румъния, Хърватско, Зпаден Банат и Бачка към СХС, Словакия и Закарпатска Украйна - към Чехословакия, отказ от претенции към Фиуме | 35-хилядна армия, отмяна на военна повинност, наемна армия, няма право на авиация и танкове, тежка артилерия, целия флот подлежи на унищожение или предаване на съюзниците | Конфискация на целия военен флот. |
| Османска империя |
Севърски договор 10 август 1920 (договорът не е признат от Кемал Ататюрк, направени са промени) |
Тракия с Дарданелите, Егейските острови и Смирна - към Гърция, Сирия и Ливан към Франция, Ирак, Палестина, Кипър и Египет към Великобритания, Кюрдистан - евентуална бъдеща автономия, Турска Армения - свободна държава, Триполитания - към Италия | 50-хилядна армия, без подводници и авиация | Финансов и военен контрол от страна на победителите, международен контрол и управление на проливите |
Турция |
Лозански договор 24 юли 1923 |
Източна Тракия и Смирна върнати на Турция, границата с Ирак - неуточнена | Демилитаризация на Босфора и Дарданелите, право на свободен преход на търговски кораби през проливите и във военно време | Няма формални репарации, но има отмяна на международния финансов контрол над страната, като Турция поема задължението да изплати дълга на Османската империя |
[редактиране] Източници
- ↑ Удроу Уилсън обявява война срещу Германия (уикицитат на английски език)
- ↑ Медиите под контрол - ранна история на пропагандата
- ↑ Градът и околностите са анексирани от Литва през 1923 г.
- ↑ Върната на Германия с плебисцит през 1935 г.
- ↑ Горна Силезия (без Тешин) е разделена между Германия и Полша през май 1922 г. след референдум през март 1921 г. и арбитраж на ОН.
- ↑ След плебисцити през февруари-март 1920 г.
- ↑ Окупацията на левия бряг на Рейн продължава до юни 1930 г.
- ↑ Размерът на обезщетението е определен от Антантата през май 1921 г.
- ↑ а б Недев, Н., България в световната война (1915-1918), София, 2001, Издателство „Анико“, , ISBN 954-90700-3-4, стр. 163
[редактиране] Виж също
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
