Първа световна война
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Първата Световна война е една от най-тежките войни в историята, продължила от 28 юли 1914 до 11 ноември 1918. Войната се води между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България) и Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и много други държави). Поводът за войната е убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд на 28 юни 1914 година от сръбския студент Гаврило Принцип (1894–1918). Причините за войната обаче лежат дълбоко в международните отношения и преразпределянето на колонии. Австро-Унгария иска от Сърбия да се проведе разследване по повод убийството на Франц Фердинанд, в което Австро-Унгария да участва. Сърбия отказва и в резултат бива нападната от империята. Всъщност, убийството на австро-унгарския престолонаследник е само повод, зад който Австро-Унгарската Империя, подкрепяна от Германия се прикрива, за да може да удовлетвори своите политически интереси (главно на Балканите). Твърдата подкрепа, която държавите от Антантата оказват на Сърбия и която я подтиква към неотстъпчивост, също е резултат от политиката им на противопоставяне и на стремежа им към съкрушаване на разрастващата се мощ на Централните сили.
[редактиране] Начало на войнатаНа 28 юли 1914 година Австро-Унгария обявява война на Сърбия и нахлува в нейната територия. Русия започва мобилизация. За приключването на този бавен процес са нужни около 6 седмици, защото трябва да събере войските си, намиращи се и в азиатската част на страната. В отговор Германия обявява война на Русия на 1 август, на Франция на 3 август и навлиза в Белгия, която е неутрална. Германия цели бърз пробив към сърцето на Франция - Париж, като в същото време избегне боеве по силно укрепената френско-германска граница. На 4 август, използвала като повод инвазията в Белгия, Великобритания влиза във войната. Франция и Великобритания имат предварителна информация за стратегията на Германия - нахлуване във Франция през Белгия (виж план Шлифен). Франция също така има сключен отбранителен съюз с Русия с цел отбрана срещу Германия. През август и септември 1914 г. германците навлизат дълбоко във Франция, но в сражението при река Марна (5-12 септември) са спрени. В следващите 4 години на Западния фронт се налага позиционна, окопна война. По същото време Русия навлиза в Източна Прусия, което принуждава Германия да изтегли силите си от Западния фронт. Все пак руснаците са победени при Таненберг. Опасността от нахлуване дълбоко в тила на немците е предотвратена. [редактиране] България в Първата световна войнаБългария се включва на 14 октомври 1915 г., когато започва войната със Сърбия. Дълго време страната е убеждавана и от двете главни сили (Антантата и Тройният Съюз) да се включи във войната. В крайна сметка, според мнозина историци в резултат на изгодни предложения към самия цар Фердинанд[източник?], България застава на страната на Тройния Съюз, с което Съюзът си осигурява изключително силен и важен партньор на Балканите. За разлика от България, всички други Балкански страни с изключение на Османската империя са част от Антантата. След поредица от успешни сражения, на 1-ви септември 1916 г., България обявява война на Румъния. Българските и турските войски разгромяват подкрепяната от руски и сръбски сили румънска армия в Добруджа. Героят на този фронт е генерал Колев. Неговата 1-ва Кавалерийска дивизия има многобройни победи, като успява да надделее и над казашката конница. Впоследствие български и турски части преминават Дунав и съвместно с войските на останалите съюзници превземат румънската столица Букурещ. През септември 1918 г. съюзническите сили допускат пробив при Добро поле, което става и повод за Владайското въстание. Български войници отказват да воюват, вдигат бунт и се оттеглят, като в своя протест достигат до столицата. Там те биват спрени, а бунтът е потушен, което всъщност е и началото на края на войната за България. Цар Фердинанд Сакскобургготски абдикира. България е първата държава, която подписва примирие на 28 септември 1918 г. Войната е изгубена, а в резултат на подписаните договори страната е принудена да изплаща милиони франкове репарации на страните-победителки. България преживява и нова национална катастрофа. Веднага след България, на 3-ти октомври, Германия и Австро-Унгария се обръщат към президента на САЩ за примирие. Австрия и Унгария решават да подпишат две отделни примирия и така слагат край на Империята и Първата световна война. [редактиране] Включване на САЩ във войнатаОфициално, нарушаването на международното право по време на война от страна на Германия, поставя въпроса за военната намеса на САЩ във войната. Потапянето на големия британски пасажерски лайнер Лузитания от немска подводница U-20, предизвиква масови протести в САЩ, поради големия брой загинали 1198 от 1959 (в това число и не малък брой американски жители). Този инцидент осигурява и обществената подкрепа на политически режим в САЩ за водене на война. Потопени са и седем американски търговски кораба от немски подводници, в следствие на доктрината на Германия за блокиране на морската търговия на враждебните държави. Към всичко това може да се прибави и хванатата телеграма от британското разузнаване, в което Министерството на външните работи на Германия нарежда на посланика си в Мексико да предложи на мексиканското правителството да се присъедини към Централните сили и да нападне САЩ. Президентът Удроу Уилсън обявява, че войната срещу търговията е война срещу човечеството [1] и декларира влизането на САЩ във войната. Според Ноам Чомски [2], въпреки, че е избранo с платформа за мир, правителството на Уилсън обаче е било за включване във войната, затова трябвало да направи нещо. Създава се правителствена пропагандна комисия, наречена комисията Крийл, която само за шест месеца успява да превърне едно миролюбиво население в истерична, призоваваща към война тълпа, копнееща да разруши всичко германско, да разкъса немците на парчета, да се бие докрай и да спаси света.. [редактиране] Статистика
[редактиране] Край на войната[редактиране] Капитулация на страни от Антантата
[редактиране] Капитулация на страните от Централните сили
[редактиране] Мирни договори след Първата световна война
[редактиране] Източници
[редактиране] Виж също
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
