Първичен икономически сектор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Първичният икономически сектор е сектор, който представлява добиването на суровини за преработване, като добиване на полезни изкопаеми, земеделие, дърводобив, лов и риболов, солодобив.

Три-секторна хипотеза[редактиране | edit source]

В икономиката, според три-секторната хипотеза, има три сектора: първичен, вторичен и третичен икономически сектор (в някои случаи към тази хипотеза се добавят и четвърти и пети сектори). Всеки от тях се занимава с различна дейност. Вторичният от своя страна се занимава с преработването на тези материални, промишлени отрасли, металургия, дървообработване, строителство и др. Третичният пък се занимава с обслужването при транспорт, финанси, култура, здравеопазване и др.

Земеделие[редактиране | edit source]

Значението на земеделието в България е голямо.Земеделието е важен отрасъл на националното стопанство.То осигурява изхранване на населението и осигуряване на лека хранително-вкусова промишленост. Фактори за развитието на земеделието: природно-географска и социално-икономически. Главни земеделски отрасли: Растениевъдство Растениевъдството е основен земеделски отрасъл в България, които включва отглеждането на зърнени,технически и фуражни култури,лозарство,овощарство и зеленчукопроизводство.

Първичният сектор обединява производства и дейности, чиято продукция е жизнено важна за човека и човешкото общество. В него се отглеждат и добиват хранителни продукти и суровини, които се преработват в отраслите на вторичния сектор-енергийни и минерални, растителни и животински. С основание първичният сектор се определя като базов суровинен сектор на икономиката на страната. също така този сектор се нарича добивен, защото именно чрез него се добиват материали за производството. Един от важните му отрасли на този сектор е земеделието. Към земеделието се отнасят: растениевъдство, животновъдство и др. към растениевъдството можем да разгледаме отглеждане на захарни растения, зърнено-фуражни, зърнено- брашнени, маслодайни, етерично-маслодайни и др

Аграрно стопанство. Особености[редактиране | edit source]

  • Производствената и териториалната му структура се формират под комплексното влияние на природни, биологични, икономически и много други фактори;
  • Работният период и производственият процес не съвпадат;
  • Аграрното производство е със сезонен характер, обусловено от биологичните особености на растенията и животните, поради което средствата за производство (земя, работна сила, техника) не се използват целогодишно;
  • Земята е не само природно условие, но и основно средство за производство. Качеството на обработваемите земи се определя от плодородието им и степента на замърсяване и деградиране на почвите. Обработваемата земя е разпределена неравномерно;
  • Произвеждат се главно суровини за производство на продукция. Една част (20%) се отделя за следващо възпроизводство;
  • Понякога изисква голям физически труд;
  • По-трудно се поддава на управление и прогнозиране, поради силната зависимост от природните условия.

Фактори за развитие[редактиране | edit source]

  • природният комплекс оказва влияние върху количеството, качеството и цената на аграрната продукция;
  • социално-икономическите фактори включват влиянието на пазарите, броя и квалификацията на работната сила, традициите и жизнения стандарт;
  • научно-техническите фактори са свързани с качеството на произвежданата продукция. Нарушената екологична обстановка в някои райони е причина за влошаването на качеството на отглежданите култури.