Първи Никейски събор
Първият вселенски събор е проведен в Никея през 325 г. и е бил свикан от император Константин I с цел да се спрат разногласията в църквата предизвикани от арианството. Съборът осъжда учението на Арий като ерес и приема т. нар. Символ на вярата. В Никея се създава и традицията всички по-важни религиозни въпроси да се решават на вселенски събори.
Арий е бил повлиян от гностицизма и смятал, че Бог е толкова отделен от света, че въплъщението е невъзможно, и че Бог е просто единство (монада). От това следвало, че Синът е сътворен преди създанието на света, а не е вечно роден от Отец, което противоречало на учението за Св. Троица (Божието триединство). Въпреки, че партията на полу-арианите също подписала символа, тяхното учение, което въвеждало йерархия в Троицата също било отхвърлено с добавката, че Сина е единосъщен (хомоусиос) на Отец - т.е. че Отец и Син имат еднаква природа и същност.
На този събор, освен това се взима решение Великден да се празнува отделно от еврейската Пасха на първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Така се определя разлика от 14 дни между двата празника.
Съборът фиксира първенството на епископите на четирите най-големи митрополии (патриархати): Рим, Александрия, Антиохия и Ерусалим.
